Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 94
Клайв Баркър
Жалка история.
— Какво е това? — попита той младия пъпчив барман, като посочи снимката на мъртвата горила.
Отговориха му със свиване на рамене, равнодушно към съдбата на хора и маймуни.
— Кой знае — промърмори Солал зад гърба му. — Кой знае.
* * *
Не беше маймуната от разказа на По, това поне беше сигурно. Тази история била разказана на писателя през 1835, а фотографията не беше толкова стара. Освен това маймуната на снимката беше горила: определено беше горила.
Дали историята не се е повторила? Дали друга маймуна — различен вид, но все пак маймуна, — не е била изтървана по парижките улици в края на века?
И ако е така, ако историята с маймуната се е повторила, защо да не се случи още веднъж?
Докато Луис крачеше в мразовитата нощ към апартамента на „Ке дьо Бурбон“, идеята събитията да са се повторили започна да му се струва все по-привлекателна и в главата му изплуваха нови сходства. Беше ли възможно той, праплеменникът на Ш. Огюст Дюпен, да се окаже въвлечен в друго разследване, доста подобно на първото?
Ключът от квартирата на Филип на улица „Мартир“ изгаряше като лед ръката на Луис и въпреки че отдавна минаваше полунощ, когато стигна до моста, той зави и тръгна по булевард „Севастопол“, продължи на запад по булевард „Бон Нувел“, после свърна отново на север към площад „Пигал“. Преходът беше дълъг и уморителен, но му се щеше да повърви в студа, за да прочисти главата си от емоции. Отне му час и половина да стигне до улица „Мартир“.
Беше събота вечер и в повечето апартаменти беше шумно. Луис се качи на третия етаж, като се стараеше да стъпва тихо и присъствието му остана незабелязано във всеобщата врява. Ключът се превъртя безпроблемно, вратата се отвори.
Стаята беше частично осветена от уличните лампи. Леглото, което заемаше централно място, беше голо. Навярно криминолозите бяха отнесли чаршафите и одеялата, за да ги изследват. Пръските кръв по матрака изглеждаха черни в полумрака. Други следи от жестокото убийство нямаше.
Луис се пресегна към ключа на лампата и го натисна. Не се случи нищо. Пристъпи към вътрешността на стаята и вдигна очи към фасунгата. Крушката беше счупена.
Замисли се дали да не се откаже, да остави квартирата на тъмнината и да се върне на сутринта, когато сенките щяха да бъдат по-малко. Но докато стоеше под счупената крушка, очите му започнаха да привикват към полумрака и той различи очертанията на голям тиков скрин до отсрещната стена. Навярно щяха да му трябват не повече от няколко минути, за да намери чисти дрехи за Филип. В противен случай щеше да се наложи да се върне на следващия ден — още едно дълго пътешествие в снега. По-добре да го направи сега и да спаси старите си кости.
Стаята беше голяма и тънеше в безпорядък след посещението на полицията. Луис тръгна да я прекосява, като ругаеше и се спъваше — първо в една съборена лампа, после в парчета от ваза. Воят и крясъците от партито на долния етаж, което, изглежда, беше в апогея си, заглушиха всичкия шум, който той вдигаше. Оргия ли беше това или побой? Звуците, които чуваше, можеха да бъдат и от двете.
