Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 91

— Вашият приятел — каза инспекторът, като чоплеше кожичката около нокътя на палеца си, — е убиец, мосю Фокс. Нещата са съвсем прости. Доказателствата са съкрушителни.

— Отказвам да повярвам.

— Вярвайте в каквото искате, това е ваше право. Разполагаме с всички необходими доказателства, за да обвиним Филип Лаборто в убийство първа степен. Извършил е хладнокръвно убийство и ще бъде наказан, както подобава от закона. Давам ви думата си.

— Какви доказателства имате против него?

— Мосю Фокс, не съм длъжен да ви запознавам с тях. Доказателствата са си наша работа. Достатъчно е да знаете, че в къщата не е бил забелязан никой по времето, което обвиняемият твърди, че е прекарал в някаква измислена сладкарница, както и че в квартирата, в която е намерена покойната, може да се влезе единствено през стълбището…

— А през някой прозорец?

— Прозорците са на третия етаж, под тях има гола стена. Може би някой акробат; само един акробат би се справил.

— А състоянието на трупа?

Инспекторът направи отвратена физиономия.

— Ужасяващо. Кожата и мускулите бяха свалени от костта. Целият гръбнак беше оголен. Кръв, много кръв.

— Филип е на седемдесет.

— Е, и?

— Един старец не е способен да…

— Изглежда — прекъсна го инспекторът, — е бил доста способен в други отношения, oui? Бил е неин любовник, нали? Страстен любовник, бил е способен на това.

— И какъв е мотивът му според вас?

Инспекторът сви устни, завъртя очи и се потупа по гърдите.

— Le coeur humain — отговори той, сякаш в любовните дела не можеше да се търси смисъл. — Le coeur humain, quel mystère, n’est-ce pas?

И, като изпусна зловонния си от язвата дъх срещу Луис, му показа вратата.

— Мерси, мосю Фокс. Разбирам смущението ви, oui? Но си губите времето. Престъплението си е престъпление. И е нещо истинско за разлика от вашите картини.

Той видя изненаданото изражение на стареца.

— О, достатъчно образован съм, за да познавам репутацията ви, мосю Фокс. Моля, рисувайте измислиците си по най-добрия начин, на който сте способен. Това е вашата дарба, oui? Моята е да разкривам истината.

Луис реши, че лицемерието на тази невестулка му е дошло до гуша.

— Истината? — изплю той. — Вие няма да разпознаете истината, дори да се спънете в нея.

Невестулката се ококори, сякаш го беше ударил с мокър парцал.

Удовлетворението не беше голямо, но накара Луис да се чувства по-добре поне през следващите пет минути.

* * *

Къщата на улица „Мартир“ не беше в добро състояние, Луис усети миризмата на влага, докато се изкачваше по стълбището към третия етаж. След него се отваряха врати и нагоре го съпровождаше любопитен шепот, но никой не направи опит да го спре. Квартирата, в която се бе разиграло зверското убийство, се оказа заключена. Той изпита разочарование, въпреки че не беше сигурен как огледът ѝ би помогнал на Филип; слезе обратно по стълбите и излезе в мразовития въздух.

Когато се върна на „Ке дьо Бурбон“, откри, че Катрин вече се е прибрала. Щом я видя, веднага разбра, че ще чуе нещо ново. Сивата ѝ коса, обикновено вдигната на кок, беше разпусната и падаше свободно по раменете ѝ. Лицето ѝ имаше нездрав жълто-сив оттенък под светлината на лампата. И цялата трепереше, въпреки че в апартамента с централно отопление беше задушно.