Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 90

* * *

Филип Лаборто се взираше в Луис над празната очукана маса, имаше уморено и отнесено изражение. Преди това се бяха здрависали — единствената позволена форма на физически контакт.

— Отчаян съм — каза той. — Тя е мъртва. Моята Натали е мъртва.

— Разкажи ми какво стана.

— Имам малък апартамент в Монмартр. На улица „Мартир“. По-точно квартира за забавления с приятели. Знаеш в какъв вид поддържа жилището ми Катрин, на № 11 човек не може да се отпусне. Двамата с Натали прекарвахме доста време в апартамента, всички в къщата я познаваха. Беше толкова добра, толкова красива. Готвеше се да следва медицина. Страхотно момиче. И ме обичаше.

Филип все още беше красавец. Всъщност неговата елегантност, одухотвореното му лице и спокоен чар щяха винаги да са на мода сред жените.

— В неделя сутринта излязох, отскочих до сладкарницата. И когато се върнах…

Думите му секнаха.

— Луис…

Очите му се напълниха със сълзи на безсилие. Беше му толкова трудно да го изрече, че устата му отказваше да възпроизведе необходимите звуци.

— Недей… — започна Луис.

— Искам да ти разкажа, Луис. Искам да знаеш, искам да я видиш такава, каквато я видях аз, за да разбереш какво има… какво има… какво съществува на този свят.

По лицето му рукнаха потоци от сълзи. Той сграбчи Луис за ръката и я стисна болезнено силно.

— Беше цялата в кръв. В рани. Кожата ѝ беше одрана… косата изтръгната. Езикът ѝ беше на възглавницата, Луис. Можеш ли да си представиш? Беше го прегризала от ужас. Лежеше на възглавницата. А очите ѝ плуваха в кръв, сякаш беше плакала с кървави сълзи. Тя беше най-милото същество, което се е раждало, Луис. Беше красива.

— Стига.

— Искам да умра, Луис.

— Не.

— Не искам да живея повече. Вече няма смисъл.

— Ще те оправдаят.

— Не ме интересува, Луис. Сега ти трябва да се грижиш за Катрин. Прочетох за изложбата…

Той почти си усмихна.

— Радвам се за теб. Стана както обичахме да се шегуваме преди войната, нали? Че ти ще станеш известен, а аз…

Усмивката беше изчезнала.

— … ще се прочуя. Сега по вестниците пишат ужасни неща за мен. Че съм старец, който спи с млади момичета, а това, както знаеш, не ме прави любимец на обществото. Сигурно си мислят, че съм изпаднал в бяс, защото не съм успял да го вдигна. Точно това си мислят, убеден съм. — Филип изгуби инерция и млъкна, после продължи: — Трябва да се погрижиш за Катрин. Тя има пари, но няма приятели. Прекалено е студена, нали разбираш. Носи голяма болка в себе си и това кара хората да я избягват. Трябва да останеш с нея.

— Ще го направя.

— Знам. Знам. Затова ще бъда доволен да…

— Не, Филип.

— Да умра. Нищо не ни остана, Луис. Светът е прекалено жесток.

Луис си помисли за снега и плаващите ледени късове, и внезапно проумя желанието на приятеля си да умре.

* * *

Полицаят, който водеше разследването, го посрещна хладно, въпреки че Луис се представи като роднина на уважаемия детектив Дюпен. Старецът изпитваше презрение към просташки облечената невестулка и разхвърляната дупка, която служеше за кабинет, затова му беше трудно да потиска гнева си, докато разговаряха.