Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 84

Аарон се обърна. Зад него, осветени от собственото си сияние, стояха демоните — маса от тела с невъзможна геометрия. Телата на бащите притежаваха всички характеристики на Луцифер: необичайната анатомия, заострените глави, люспите, увисналите на гънки кожи, ноктите, щипците.

Юджийн спря конвоя, слезе от колата и тръгна към Аарон.

— Благодаря, момче — рече му. — Ела тук, вече можем да се погрижим за теб. Пипнахме ги. В безопасност си.

Аарон го гледаше неразбиращо.

Зад гърба на Юджийн мъжете се изсипаха от колите с готови за стрелба оръжия. Сглобиха набързо една базука, вдигнаха предпазителите на пушките си, взеха гранатите в ръце.

— Ела при татко, момче — повтори Юджийн.

Аарон не помръдна, затова Юджийн се спусна още няколко метра под земята. Дейвидсън излезе от автомобила, като се тресеше от страх.

— Може би трябва да оставиш пушката. Може би го плашиш.

Юджийн изсумтя и наведе дулото с няколко сантиметра.

— В безопасност си — рече Дейвидсън на хлапето. — Всичко е наред.

— Тръгни към нас, момче. Бавно.

Лицето на Аарон започна да се зачервява. Промяната на цвета му се виждаше ясно дори под измамливата светлина на фаровете. Бузите му се издуха като балони, кожата на челото му се загърчи, сякаш отдолу пълзяха личинки. Главата му се разтече, стана безформена като облак, момчешкото му лице се разпука, за да даде път на огромното, невъобразимо лице на бащата, в който щеше да се превърне синът.

Докато Аарон се преобразяваше, склонът започна да се размеква. Дейвидсън го забеляза пръв — усети лека промяна в структурата на пясъка, сякаш през него бе преминала едва доловима, но всепроникваща заповед.

Юджийн наблюдаваше зяпнал продължаващата трансформация на момчето. Сега се тресеше цялото му тяло. Коремът му се разду и по него напъпиха конуси, от които изникнаха няколко дузини спираловидни крака; промяната беше изумително сложна, от материята на Аарон се раждаше ново великолепие.

Юджийн вдигна внезапно пушката и застреля сина си.

Куршумът улучи момчето-демон в средата на лицето. Аарон падна по гръб върху втечняващата се земя; от раната рукна алено-сребриста кръв, но трансформацията му не спря.

Фигурите, които се криеха в тъмнината, напуснаха скривалището си, за да помогнат на детето. Сложните им форми добиха по-прости очертания под светлината на фаровете, но те, изглежда, се променяха отново — телата им изтъняха от мъка, от сърцата им излезе скръбен вой.

Юджийн вдигна пушката си за втори път, като нададе победоносен вик. Беше ги спипал… Боже мой, беше ги спипал. Мръсните миризливи шибаняци без лица.

Но краката му потънаха до пищялите в размекнатата, топла като меласа земя и когато стреля, загуби равновесие. Изкрещя за помощ, но Дейвидсън вече вървеше със залитане обратно по склона, като водеше губеща битка с надигащата се кал. Останалите мъже също бяха в капан, защото пустинята се втечняваше под тях и лепкавата киша пълзеше нагоре по стръмнината.

Демоните си отидоха — оттеглиха се в мрака и риданията им заглъхнаха.

Юджийн, паднал по гръб в потъващия пясък, изстреля яростно два безполезни куршума в тъмнината отвъд трупа на Аарон. Риташе като свиня с прерязано гърло и с всеки ритник тялото му затъваше все повече. Докато лицето му изчезваше под калта, той зърна Луси, която стоеше на върха на склона и се взираше в мъртвото момче. После кишата покри лицето му и го погреба.