Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 85

Пустинята ги погълна светкавично.

Една-две от колите вече бяха затрупани напълно, а прииждащият по склона пясък давеше безмилостно бегълците. Слабите писъци за помощ завършваха със задавена тишина, когато устите се пълнеха; някой стреляше по земята в истеричен опит да спре пълзящия нагоре пясък, но той погълна набързо всички. Дори Елинор Кукър не беше пощадена — тя се бореше, като тъпчеше тялото на един мъртъв полицай и ругаеше, но въпреки трескавите ѝ опити да изпълзи от дупката, потъваше все по-надълбоко.

Разнесе се всеобщ вой — паникьосани мъже размахваха сляпо ръце и се вкопчваха един в друг в търсене на опора, мъчейки се отчаяно да задържат глави на повърхността на пясъчното море.

Дейвидсън беше заровен до кръста. Земята, която обгръщаше долната му половина, беше гореща и странно примамлива. Беше получил ерекция от интимната ѝ прегръдка. На няколко метра зад него един полицай пищеше до небесата, докато пустинята го изяждаше. Малко по-нататък пък се виждаше лице, което надничаше от кипящия пясък като жива маска, захвърлена на земята. Наблизо стърчеше ръка, която не спираше да маха и да потъва; нечий дебел задник се подаваше от кишата като две дини — последното сбогом на неизвестно ченге.

Луси направи крачка назад, когато калта прехвърли ръба на склона, но тя не стигна до крака ѝ. Нито пък се разнесе, както би станало, ако беше морска вълна.

Вместо това се втвърди като бетон и запечата живите си трофеи като мухи в кехлибар. От устните на всички лица, които още дишаха, се изтръгна нов вик на ужас, когато собствениците им усетиха, че пустинният под се вкаменява около борещите се за свобода крайници.

Дейвидсън видя Елинор Кукър, беше затънала до гърди в пясъка. По бузите ѝ се стичаха сълзи; хлипаше като малко момиче. Той реши, че няма да мисли за собствената си участ. А за Барбара и децата, които го чакаха на Изток, даже не се сети.

Мъжете със заровени под земята лица и стърчащи на повърхността крайници или други части от тялото, вече бяха умрели от задушаване. Единствените оцелели бяха Елинор Кукър, Дейвидсън и още двама. Единият беше циментиран до брадичката, гърдите на Елинор бяха над земята и свободните ѝ ръце блъскаха безпомощно по нея, а самият Дейвидсън беше хванат в капан до ханша. Но най-ужасяващо беше положението на една жалка жертва, от която се виждаха само носът и устата. Очите бяха засипани с пясък. Въпреки това мъжът дишаше — дишаше и крещеше.

Елинор Кукър дращеше земята с изпотрошени нокти, но пясъкът не помръдваше.

— Извикай помощ — нареди тя на Луси; ръцете ѝ кървяха.

Двете жени се втренчиха една в друга.

— Исусе! — изкрещя Устата.

Главата мълчеше: от безжизнения ѝ поглед ставаше ясно, че собственикът ѝ е загубил здравия си разум.