Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 77

Юджийн подозираше, че е станал жертва на някакъв заговор, въпреки че истината надхвърляше и най-мъчителните му представи.

Знаеше само, че Аарон е луд. И че пищната Луси, неговата съпруга, красавица и някогашна утеха, беше допринесла по някакъв начин както за лудостта на момчето, така и за собствените му страдания.

Тя беше продала детето — беше почти сигурен в това. Неизвестно как бе сключила сделка с тварите от подземния свят, за да размени живота и разума на единствения му син срещу някакъв дар. Какво ли е получила в замяна? Някаква евтина дрънкулка, която е скрила в бараката си? Ей богу, щеше да си плати за това. Но преди да я накара да страда, преди да отскубне косата ѝ и да намаже лъскавите ѝ гърди с катран, тя щеше да си признае. Той щеше да я накара да си признае, не на него, а на хората от Уелкъм — мъжете и жените, които се подиграваха на пиянските му брътвежи, които му се присмиваха, докато плачеше над халбите с бира. Те щяха да чуят от устните на Луси, че кошмарите, които е преживял, са истински; щяха да научат с ужас, че демоните, за които постоянно им говори, действително съществуват. Тогава щяха да го оправдаят напълно и целият град щеше да го помоли за прошка, а овъргаляното в катран и пера тяло на проклетата му съпруга щеше да увисне на телефонния стълб в покрайнините на Уелкъм.

Оставаха две мили до града, когато Юджийн спря.

— Нещо се приближава.

Облак прах, а в него — множество горящи очи.

Най-лошият му страх.

— Исусе!

Юджийн пусна жена си. Нима идваха да вземат и нея? Да, сигурно и това е част от сключената от нея сделка.

— Превзели са града — каза той. Въздухът се изпълни с гласовете им, стана нетърпимо.

Виещата орда се приближаваше по пътя, летеше право към него. Юджийн заряза курвата и побягна. Луси стоеше и гледаше с усмивка прашния облак: нека я вземат, само да оставят него на мира.

— Това е Пакард — извика тя.

Юджийн погледна назад, присвил очи. Облакът от дяволи се разсейваше. Очите в сърцевината му бяха фарове, а гласовете — сирени: цяла армия леки коли и мотоциклети, предвождани от виещия автомобил на шерифа.

Юджийн се смути. Какво е това? Масово изселване? Дори Луси изпита несигурност за пръв път през този славен ден.

Щом се приближи до двамата, конвоят забави ход и спря, прахта се разнесе и самоубийствената команда на Пакард лъсна в пълния си блясък. Бяха дузина коли и шест мотоциклета, до един натоварени с оръжия и полицаи.

Армията се състоеше от граждани на Уелкъм, в това число Елинор Кукър. Впечатляваща войска от начумерени, добре въоръжени хора.

Пакард се подаде от прозореца на колата си, изплю се и заговори.

— Някакви проблеми, Юджийн?

— Не съм глупак, Пакард.

— Не казвам, че си.

— Видях онези същества. Луси ще ви каже.

— Знам, Юджийн; знам, че си ги видял. Има дяволи сред тези хълмове, проклет да съм, ако няма. Защо според теб съм организирал тази полицейска хайка?