Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 56

Джаклин се замисли за малкото моменти в живота си, когато се бе чувствала спокойна: те винаги бяха предхождани от физическа любов, лишена от амбиции и суетност. Навярно имаше и други начини за постигане на душевен покой, но опитът ѝ се изчерпваше с този. Майка ѝ винаги бе казвала, че жените, като същества, постигнали мир със себе си в по-голяма степен от мъжете, се нуждаят от по-малко неща, които да ги разсейват от грижите. Но Джаклин не смяташе така. Тя бе открила, че животът ѝ е пълен с проблеми, но крайно оскъден на начини за справяне с тях.

Когато стигна до деветата си година, Джаклин спря да пише. Осъзна, че ѝ предстои да разкаже за пубертета си и се отказа. Запали огън по средата на стаята и изгори всички страници — в деня, в който Петифър пристигна.

„Боже мой — помисли си тя, — това не може да е сила.“

Петифър имаше нездрав вид, беше променен физически, заприлича ѝ на неин приятел, починал от рак. Един месец изглеждаше добре, а на следващия бе изпит, изяден отвътре. И Петифър така — не приличаше на човек, а на празна обвивка; кожата му беше сива, на петна. Само очите му блестяха, но това бяха очи на бясно куче.

И беше издокаран като за сватба.

— Джей.

— Тит.

Той я огледа от главата до петите.

— Добре ли си?

— Да, благодаря.

— Дават ли ти всичко, което поискаш?

— Безупречни домакини са.

— Не си се съпротивлявала.

— Да се съпротивлявам?

— Защото си тук. Заключена. След Линдън очаквах ново клане на невинни.

— Линдън не беше невинен, Тит. А тези хора са. Не си им казал нищо.

— Реших, че не е нужно. Мога ли да затворя вратата?

Беше я похитил, а се държеше като емисар в лагера на по-силен противник. Поведението му ѝ допадаше — беше уплашен, по същевременно възбуден.

Той затвори вратата и я заключи.

— Обичам те, Джей. И се боя от теб. Всъщност, мисля, че те обичам, защото ме плашиш. Това извратено ли е?

— Предполагам.

— И на мен така ми се струва.

— Защо не дойде по-рано?

— Трябваше да се погрижа за делата си. Иначе изчезването ми щеше да предизвика хаос.

— Оттегляш ли се?

Той я погледна и лицето му се напрегна в очакване.

— Надявам се.

— Къде?

Явно не бе отгатнала защо е дошъл в къщата, защо бе сложил делата си в ред и бе помолил спящата си съпруга за прошка; без пътища за бягство, без нищо, което да го задържа.

Не се бе досетила, че е дошъл да умре.

— Ти ме промени, Джей. Превърна ме в сянка. И нямам къде да отида. Разбираш ли?

— He.

— He мога да живея без теб — рече той.

Какво непростимо клише. Не можа ли да го каже с други думи? Джаклин почти се изсмя, толкова банално беше.

Но Петифър не беше свършил.

— И определено не мога да живея с теб. — Тонът му внезапно се промени. — Защото ме е гнус от теб, жено; цялото ти същество ме отвращава.