Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 16

Започна да се паникьосва.

Снимките показаха зараждането на паниката му. Лицето му беше зачервено. Очите му бяха облещени, зъбите и венците — оголени в гримаса.

Приличаше на изплашена маймуна.

Заляха го познатите от детството усещания. Припомни си ги като лицата на стари врагове: тресенето на крайниците, потта, гаденето. Обзет от отчаяние, грабна купата с вода и я изля върху лицето си. Шокът от студената вода отклони моментално вниманието му от стълбата на паниката, по която бе започнало да се изкачва. Той се отпусна обратно върху решетката, изпъна се като дъска, и си наложи да диша дълбоко и равномерно.

— Спокойно, спокойно, спокойно — заповтаря на глас.

Вътре в главата си чуваше цъкането, което издаваше езикът му. Чуваше и слузта, която се движеше лениво в стеснените от паниката ноздри и сякаш запушваше и отпушваше ушите му. После долови ниското тихо съскане, което се криеше под другите звуци. Шумът на съзнанието му…

Беше като белия шум между две станции на радиото; като бученето, което чуваше под упойка; като шумът, който зазвучаваше в ушите му, докато потъваше в сън.

Крайниците му продължаваха да се тресат нервно и Стив правеше почти несъзнателни опити да се освободи от белезниците, безчувствен към жуленето на металните ръбове в кожата на китките му.

Снимките показаха съвсем ясно реакциите му. Борбата му с истерията — жалките опити да не позволи на страховете да го завладеят. Сълзите. Разкървавените китки.

Накрая изтощението надви паниката, както често бе ставало в детските му години. Колко пъти бе заспивал със соления вкус на сълзите в носа и устата си, неспособен да се бори повече.

Усилията да се освободи бяха увеличили шумовете в главата му. Сега вместо с приспивна песен, мозъкът му заспа с възклицания и подсвирквания.

Забравата бе добре дошла.

Куейд остана разочарован. Скоростта, с която Стивън Грейс реагира на мъчението, показваше недвусмислено, че ще се пречупи съвсем скоро. Всъщност бе, кажи-речи, пречупен само след няколко часа експерименти. А Куейд толкова бе разчитал на него. След месеци на предварителна подготовка този обект май щеше да изгуби разсъдъка си, без да му предостави нито една улика.

Една дума, една нищо и никаква думичка — това бе всичко, от което се нуждаеше Куейд. Дребен знак за естеството на преживяването. Или още по-добре — детайл, който да предложи решение, някакъв лечебен тотем, молитва дори. Когато личността е пометена от лудост, на устните няма начин да не се появи някакъв Спасител, нали? Все трябваше да има нещо.

Куейд чакаше като лешояд, който чака умиращ и брои минутите, оставащи до напускането на душата с надеждата да получи поне парченце.

* * *

Стив се събуди с лице върху решетката. Въздухът бе още по-спарен, а металните пръчки се бяха впили в бузата му. Беше му горещо и неудобно.

Остана да лежи неподвижно, докато очите му привикнат пак с обстановката. Простата мрежа от пресичащи се на кръст пръчки му се стори красива. Да, красива. Той проследи правите линии с поглед, после пак и пак, докато играта му омръзна. Отегчен, Стив се завъртя отново по гръб и усети как решетката вибрира под тялото му. По-нестабилна ли бе станала? Като че ли се разклащаше леко при всяко негово движение.