Читать «Кървави белези» онлайн - страница 89

Истинско блаженство.

Започвам да се унасям, когато някой почуква на вратата. Чувам приглушения глас на Матилде.

— Донесох ти кърпа.

Сядам във ваната. По повърхността на водата се е образувала варовикова пяна и тя е станала непрозрачна.

— Можеш да влезеш.

След известно забавяне вратата се отваря. Матилде е преметнала хавлиена кърпа на едната си ръка. Без да поглежда към ваната, тя я поставя върху стария стол с извити крака, който стои до стената.

— Тук можеш ли да я стигнеш?

— Да, няма проблем.

И двамата изпитваме неудобство. Тя се обръща, за да си тръгне.

— Мислех да сваля превръзката — казвам аз. — Да измия раната.

— Добре.

Поглежда към наранения ми крак, който се поклаща извън ваната. Чакам, знам какво ще последва.

— Дай — казва тя. — Аз ще я сваля.

Матилде сяда на ръба на ваната, а аз вдигам крака си, за да може да свали превръзката. Единственият шум, който се чува, е лекото шумолене на памучната превръзка и стичащите се от време на време капки от крана. Голият ми крак е бял и слаб, изглежда ми непознат, като че ли е на чужд човек. Раните, причинени от капана, са се затворили, приличат на нацупени устни с корички върху тях. Все още изглеждат много грозно, но поне вече не са възпалени. Отдавна не вземам антибиотик и последното болкоуспокояващо хапче, което изпих, беше заради махмурлука.

Ръцете на Матилде пипат много нежно, тя се навежда над крака ми, за да огледа по-внимателно раните. Памучната й блуза се допира до пръстите на краката ми.

— Може ли конците да се махнат вече? — питам аз.

— Още не.

На мен ми изглеждат готови, но приемам преценката.

— Още колко трябва да стоят?

— Още малко. Но нощем можеш да сваляш превръзката. Хубаво е да оставяш раните да дишат.

Пускам крака си във водата, а Матилде става. Цялото ми същество усеща присъствието й до мен. Ръката ми лежи на ръба на ваната, само на сантиметри от крака й. Нито един от двама ни не поглежда към другия, но изведнъж разбирам, че и тя усеща присъствието ми по същия начин.

— Трябва да приготвя вечерята — казва, но не помръдва от мястото си.

Имам чувството, че парата ни е обгърнала и ни прикрива от останалата част на къщата като с воал. Трябва само да помръдна ръката и ще я докосна. Матилде все още е извърнала глава на другата страна, но устните й са леко разтворени, а бузите й са зачервени. Причината едва ли е само в горещината. Повдигам ръката си и като че ли между нас съществува някаква невидима връзка, защото в същия момент и Матилде реагира.

Отдръпва се.

— Утре ще ти сложа чиста превръзка — казва тя.

Хващам се за ръба на ваната и леко се надигам от водата, като че ли през цялото време съм искал да направя точно това.

— Добре. Благодаря.

Парата се завърта, смутена от отварянето и затварянето на вратата при излизането на Матилде. Нея вече я няма, но във въздуха все още усещам аромата й. Плъзвам се надолу и потапям глава под водата. Тишината на къщата се заменя с приглушено ехо от почуквания и удари. Затварям очи и си мисля, че Матилде се е върнала обратно. Представям си как се е надвесила над мен. Или може би е Гретхен.