Читать «Кървави белези» онлайн - страница 42

— Ще се оправя някак.

Лицето й добива сурово изражение.

— Матилде е виновна, нали?

— Матилде ли? Разбира се, че не.

— Винаги проваля всичко. Мразя я!

Неочакваната злоба в гласа й ме сварва неподготвен.

— Няма нищо общо с Матилде. Просто трябва да тръгвам, това е.

— Добре. Тръгвай си тогава.

Тя се отдалечава и ме оставя сам. Въздъхвам и поглеждам към тъмната плевня. Почивам си още малко и след това започвам дългото мъчително изкачване към таванското помещение.

* * *

Следващите няколко часа прекарвам в сън и когато се събуждам, установявам, че слънцето вече не пече вътре. Все още е топло и задушно, но светлината е по-слаба — като по здрач, а това означава, че вече е късно. Поглеждам часовника си и виждам, че минава осем. Все още не съм получил вечеря. Чудя се дали закъснява, или съм ядосал Арно или Гретхен до такава степен, че изобщо няма да получа храна.

И без това не съм сигурен, че бих могъл да ям.

Слизам долу и се измивам на крана. Ледената вода ме оставя без дъх, но ме кара да се чувствам малко по-добре. След това сядам пред плевнята и започвам да наблюдавам слънцето, което бавно се спуска на запад. Паля цигара и в този момент то се скрива зад гората от кестени. Това е последната ми цигара, но утре първата ми задача ще е да намеря някой супермаркет или павилион за цигари. След това…

Нямам никаква представа какво ще стане след това.

Изпушил съм цигарата почти до филтъра, когато чувам нечии стъпки да прекосяват двора. Матилде се появява и с изненада виждам, че върху таблата, която носи, има бутилка вино, както и чиния с ядене, от което се вдига пара.

Опитвам се с мъка да се изправя на крака.

— Не ставай — казва тя и оставя таблата до мен. — Съжалявам, че вечерята закъсня. Мишел има колики и не мога да го успокоя.

Макар да си казвах, че това не ме засяга, сега се радвам, че причината за закъснението е толкова обикновена. Макар че Мишел вероятно е на друго мнение.

— Мирише страхотно — казвам й аз.

И наистина е така — свинско с кестени, задушени картофи и зелена салата. Жалко, че не съм гладен.

— Реших, че може би ще искаш да пийнеш малко вино тази вечер. От нашето е, но не е толкова лошо с храната.

— Какъв е поводът?

Питам се дали така не отбелязваме заминаването ми.

— Няма специален повод. Просто малко вино.

Налива тъмната течност до средата на водната чаша.

— Все още ли възнамеряваш да си тръгнеш утре?

Не знам какво й е казала Гретхен. Може би нищо и в момента само се лаская.

— Да.

— Какви са плановете ти?

— Нищо конкретно.

Не звучи чак толкова зле, когато го казвам. Матилде подпъхва косата си зад ухото.

— Винаги можеш да останеш тук. Имаме нужда от помощ във фермата.

Думите й са толкова далеч от всичко, което очаквах, че за момент не разбирам смисъла им.

— Моля?

— Ако не се налага да тръгнеш веднага, тук има достатъчно работа за вършене. В случай че предложението те интересува.

— Да не би да ми предлагаш работа?

— Тук сме само ние тримата, ако изключим Жорж. Още работна ръка няма да ни е излишна, а и Гретхен ми каза, че имаш опит като строител.

Отново вдига ръка и подпъхва косата си.