Читать «Кървави белези» онлайн - страница 169

Дори аз самият не съм сигурен, че знам причината.

По онова време ми се стори, че килерът е подходящо скривалище, но не очаквах, че пакетът ще престои тук толкова дълго. Оттогава почти не бе минал ден, в който да не ме безпокои мисълта, че някой ще го открие, че килерът ще бъде претърсен и изпразнен. Но тревогите ми са били напразни.

Матилде запази тайната ми, също както аз запазих нейната.

Новината за убийството на Луи и смъртта на Гретхен бе по-срещната с огромно възмущение от жителите на града. Но докато фактите около трагедията скоро станаха широко известни, не може да се каже същото за истината, която се крие зад тях. В нощта на трагедията, преди да тръгна от фермата, за да извикам полиция и линейка, Матилде ме помоли да не разкривам, че тя е майка на Гретхен.

— Обещай ми! — настоя тя с изопнато от мъка лице. — Обещай ми, че няма да им кажеш нищо!

Тогава не исках да я изслушам. Не разбирах какво може да спечели, ако продължава да мълчи, а мисълта, че прикривам Арно, ме отвращаваше. Но Матилде стискаше ръката ми, а сивите й очи горяха.

— Не е заради мен, а заради Мишел. Моля те!

Тогава разбрах. Във всичко, което някога е правила, най-важни за нея винаги са били децата й. На сина й ще му е достатъчно трудно да расте с позора, че майка му и дядо му са убийци, и без да му се лепва още по-страшно клеймо. Не можех да я обвиня, че иска да му го спести. А може би имаше и друга причина за молбата й. Ако излезеше наяве кои са родителите на Гретхен, бащата на Мишел съвсем логично също би бил поставен под въпрос. Матилде ми беше казала, че е син на Луи, но не съм убеден, че би искала твърдението й да бъде подложено на проверка.

По-добре е някои камъни да си останат на мястото.

Затова замълчах и скрих тайната на Матилде. Мислех, че фермата едва ли би могла да пази други тайни, но грешах. Арно не направи опит да отхвърли нито едно от обвиненията срещу себе си и разказът му за убийството на Луи напълно съвпадаше с този на Матилде. Различаваше се само по една подробност.

Каза, че той го е убил.

Според Арно Луи започнал да идва на себе си, след като е бил закаран в колибата до кочините, очевидно ударът на Матилде само го е бил зашеметил. Затова Арно довършил започнатото, разчленил тялото и го дал на прасетата. Когато полицията го попита защо го е направил, той отговори по типичния си безцеремонен начин:

— Всички прасета имат еднакви гърла.

Възможно бе да е излъгал, да се е опитал да поеме вината и така да предпази Матилде. Но ми е трудно да го повярвам. Като се има предвид какъв човек беше, е по-вероятно съзнателно да е оставил дъщеря си да вярва, че е убила собствения си любовник. Това би я привързало към него още повече, а подобна безсмислена жестокост напълно съответства на Арно, когото познавах. Що се отнася до това защо си призна, мисля, че след като загуби всичко, вече нямаше причина да мълчи.

Матилде се погрижи за това, като помоли Жан-Клод и жена му да осиновят Мишел.

Бях шокиран, когато го чух, но после започнах да се досещам за причината да го направи, макар да не можех да си представя какво й е струвало да се откаже от сина си. Дори съдът да проявеше снизхождение, тя знаеше, че Мишел изобщо няма да я помни, когато я освободят. Затова както винаги Матилде бе поставила неговия интерес над своите. Жан-Клод щеше да осигури на Мишел добро семейство и по-важното — щеше да му даде ново начало. А що се отнася до Арно, мисълта, че любимият му внук ще бъде отгледан от брата на Луи, щеше да го измъчва много повече от каквато и да била присъда.