Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 234

— Мисля, че са — отговорих аз. — Няма друга причина да убиват Хейди на магистралата, която води право към Трийдуей. И Криминс е платил на онова момче Соумс да закара корвета в дома му, само на една или две мили от Холивуд. Ако беше останал в града, щеше сам да закара джипа в дома си, да се върне след половин час и да вземе корвета. Защо да занимава с това Соумс, ако не е възнамерявал да напусне града?

— Може би защото е имал някакви планове за Соумс? Нещо като малък тест?

— И това е възможно. За утре сутринта. Но тогава няма причина да му поверява колата си.

— А защо е убил Хейди?

— Защото вече не му е била необходима — отговорих аз. — И защото е можел.

Той прехапа устните си и намали скоростта на десет мили в час. На картата беше посочен един страничен път, който минаваше през южната част на игрището за голф в Уайт Оук и водеше към задната част на селището. Сега по-рядко попадахме на улични лампи и видимостта беше намаляла до едва различими нюанси на сивото.

Майлоу изгуби пътя и ние се озовахме пред надписа, който оповестяваше, че оттук започва Джърси. Всички къщи бяха тъмни. Спомних си, че улицата, която разделяше квартала, беше наскоро асфалтирана. Тя се простираше в мрака пред нас, празна и равна, толкова точно прокарана, че приличаше на компютърна графика. Оранжевото осветление отново се появи. Тъмнооранжево и черно; тук всяка нощ се празнуваше Вси светии.

— Тук ли живее Хаас? — попита Майлоу.

— Първата улица вдясно. Ще ти покажа караваната.

Той зави.

— Там е паркингът за посетители — посочих аз. — Тази вечер няма посетители… А там е Чаринг Крос. Караваната на Хаас е през четири къщи. Гледай за циментова веранда, един „Буик Скайларк“ и камионетка „Датсън“.

Майлоу спря две къщи по-надолу. Единствено камионетката беше паркирана отпред, зад нея се виждаше харлито на Майк Уитуърт.

Светлините бяха изгасени. Уитуърт го нямаше никакъв и аз видях как лицето на Майлоу се изопна. После иззад караваната се появи патрулният и се отправи към мотоциклета си.

Майлоу театрално прошепна:

— Майк? Аз съм Майлоу.

Уитуърт спря. Обърна се към нас, разпозна ни и се приближи.

— Бяхме наблизо и решихме да се отбием — каза Майлоу.

Ако Уитуърт беше засегнат от присъствието ни, не го показа.

— В караваната няма никого, нищо особено. Видях няколко неотворени писма на масата — сигурно са от един, най-много от два дни.

— Една от колите я няма — казах аз. — Те имат роднини в Бейкърсфийлд. Може би са на път.

— Някаква основателна причина да влезем вътре? — попита Уитуърт.

Майлоу поклати глава.

— И аз не виждам смисъл. Добре, отивам да проверя дали някое от момчетата не е открило нещо. Още ли възнамерявате да се качвате в планината?

— На път сме — отговори Майлоу.