Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 213

— Сатана, истински сатана — каза Банкс с мек, тих глас. — И ние нямаме представа къде да го открием!

Небесният танц на хеликоптерите се беше преместил на запад, сега лъчите от прожекторите им осветяваха подножието на хълмовете и всичко, което лежеше зад тях.

— Чиста загуба на гориво! — каза Дела Торе. — Той трябва да е на шосето.

35.

Майлоу и хората на шерифа проведоха още няколко разговора по клетъчния телефон. Ако бяха облечени в по-хубави костюми, щяха да изглеждат като брокери на работното си място. Крайният резултат продължаваше да бъде нулев — от Пийк нямаше и следа.

Майлоу погледна часовника си.

— Десет и петдесет. Ако репортерите имаха скенер, новините им щяха да са готови след десет минути.

— Това би могло да помогне — обади се Банкс. — Някой може да го е видял.

— Съмнявам се, че Криминс се е появил на открито — казах аз. — Ако въобще Пийк е с Криминс.

Майлоу каза:

— Пътният патрул съобщи, че жертвата от магистралата е била транспортирана. Мисля да отскоча до моргата.

— Много добре — отговори Банкс. — Да си разменим телефонните номера и да поддържаме връзка.

— Добре! — отговори Майлоу. — Поздрави на Питра.

— Разбира се — каза Банкс, като се зачерви. — Когато я видя.

Преди Майлоу бе профучал през евкалиптовата горичка. Сега караше колата с двадесет мили в час, като бе включил на дълги светлини и се оглеждаше на всички страни.

— Глупаво! — каза той. — Няма начин да са тук някъде, но не мога да се въздържа да не се оглеждам. На това как му викате, натрапчива непреодолима ритуалност?

— Силата на навика.

Майлоу се засмя.

— Ти можеш да намериш някакъв евфемизъм за всичко.

— Добре де. Тогава кучешка трансформация. Професията те е превърнала в хрътка.

— Ами, кучетата имат по-добър нюх. Добре, ще те оставя тук.

— Не си го помисляй! — казах аз. — Идвам с теб.

— Защо?

— По силата на навика.

Тялото лежеше покрито на носилка на колела в центъра на стаята. Нощният пазач на име Личтър беше шкембест и сивокос мъж с неуместен загар на кожата. Един детектив от пътните патрули на име Уитуърт беше попълнил документите.

— Току-що си отиде — каза Личтър.

Бронзовият цвят на лицето му придаваше вид на актьор, който играе ролята на служител от моргата. Или просто на мен навсякъде ми се привиждаше Холивуд?

— Къде отиде? — попита Майлоу.

— Върна се на местопрестъплението. — Личтър постави ръцете си в ъгъла на носилката и нежно огледа чаршафа. — Тъкмо се канех да й намеря шкаф.

Майлоу прочете доклада от местопрестъплението.

— Огнестрелна рана в тила?

— Ако пише така…

Майлоу отметна чаршафа и разкри лицето. Или онова, което бе останало от него. Дълбоки прорези се кръстосваха по плътта, разделяха кожата, откриваха кости, мускули и жили. Онова, което са били очите, представляваше две огромни малини. Косата, гъста и светлокафява там, където кръвта не беше засъхнала, се разстилаше като ветрило върху стоманената маса. Деликатна шия. Изпръскана с кръв, но неувредена; само лицето беше обезобразено. Очите… порезните рани образуваха пурпурночервена мрежа, подобна на скара, нажежена до крайна степен. Видях лунички между съсирената кръв и стомахът ми се разбунтува.