Читать «Къде е президентът?» онлайн - страница 209

Свободите, постановени от Закона за правата, и балансирането на Конституцията са имали за цел да предотвратят раните, които самите ние си нанасяме. Но както показва дългата ни история, написаните думи трябва да бъдат прилагани от хора, натоварени да им вдъхват живот във всяка нова епоха. По този начин афроамериканците от роби са се превърнали в свободни граждани и са поели по дългия път към равенството — път, за който знаем, че все още не е извървян. Същата история може да бъде разказана и за правата на жените, на работниците, на имигрантите, на хората в неравностойно положение, за борбата да се защитят религиозните свободи и да се гарантира равенство на хората без оглед на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.

Това са тежки битки, водени върху несигурен, променлив терен. Всеки напредък е предизвиквал силна реакция от онези, чиито интереси и вярвания са били застрашени.

Днес промените се случват невероятно бързо и в среда, наситена с толкова много истинска и фалшива информация, че нашата идентичност е поставена на изпитание.

Какво означава да бъдеш американец днес? Това е въпрос, който ще намери своя отговор, ако се върнем към онова, благодарение на което сме стигнали дотук: разширяването на кръга от възможности, засилването на значението на свободата и укрепването на връзките в общността. Свиването на „тях“ и разширяването на „нас“. Никой не бива да бъде загърбван, изоставян, изключван.

Трябва да се върнем към тази мисия. И да го направим едновременно с енергия и смирение, със съзнанието, че времето лети и силата ни не е самоцел, а средство за постигане на по-благородни и необходими цели.

Американската мечта се сбъдва, когато човечността е по-важна от различията в интересите и когато заедно създаваме безкрайни възможности.

Това е Америка, за която си струва да се борим, за която дори си струва да умрем. И още по-важно, това е Америка, за която си струва да живеем и да работим.

Не съм предал страната си и не съм отстъпил от клетвата си да я защитавам и пазя, когато изчезнах, за да се боря срещу онова, което нарекохме „Тъмните векове“, по същата причина, поради която не я предадох, когато ме изтезаваха като пленник по време на войната в Ирак. Не го направих, защото не можех. Твърде силно обичам страната си и искам Съединените щати да бъде свободна, процъфтяваща, мирна и сигурна страна и с всяко следващо поколение да става по-добро място.

Казвам тези думи не за да се хваля. Вярвам, че повечето от вас, ако бяхте на мое място, щяхте да направите същото. Надявам се, че у нас има достатъчно вяра, за да поставим ново начало.

Сънародници, американци, току-що се спасихме от най-голямата опасност, с която сме се сблъсквали от Втората световна война насам. Америка получи втори шанс. Не бива да го пропиляваме. И само обединени можем да се възползваме максимално от тази възможност.

Вярвам, че трябва да започнем с реформирането и защитаването на нашите избори. Всеки, който може да гласува, трябва да го направи без излишни неудобства, без да се страхува, че ще бъде изваден от избирателните списъци, че машините за гласуване няма да преброят вярно гласа му, защото са станали жертва на хакерска атака за пет или шест минути. И навсякъде, където е възможно, избирателните области трябва да се определят от надпартийни органи, за да представляват по-цялостно различията в мненията и интересите, които са едно от най-големите богатства на нашата нация.