Читать «Къде е президентът?» онлайн - страница 208

Във вакуума, който оставих, се разрази истински пожар от предположения. Приятелски настроените медии предполагаха, че съм изчезнал, защото умирам от моето заболяване или защото съм получил срив заради натоварването в работата, падането на рейтинга ми и все още прясната рана от смъртта на моята съпруга. Недотам приятелски настроените медии веднага се насочиха към по-мрачни сценарии: избягал съм с много пари в тайни сметки, предал съм страната си на най-известния терорист в света и на страната, която цели да разруши нашата демокрация.

Истината е, че предизвиках тези реакции, като не разкрих пред друг, освен пред бившия началник на моя кабинет, какво правя и защо. Не казах дори на вицепрезидента Бранд, която щеше да ме наследи, ако бях умрял снощи.

Не казах и на водачите на представените в Конгреса партии, защото им нямах доверие, че ще запазят наученото в тайна. Ако историята се беше разчула, това щеше да създаде паника сред народа и да подкопае усилията ни да спрем нападението. Още по-лошо, подозирахме, че има предател в тесния кръг от хора, които бяха наясно, че над нас е надвиснала опасност. Освен бившия началник на моя кабинет и мен, само седем души, сред които и вицепрезидентът Бранд, знаеха за нея. До момента, в който се наложи да тръгна, не бяхме научили кой е този човек, затова оставих в неведение дори вицепрезидента.

След като напуснах Белия дом, председателят на Камарата се свързал с нея, за да каже, че разполага с гласовете, нужни да ме отстранят, но се нуждае от още няколко гласа, за да получи необходимото мнозинство от две трети за обвинението към мен в Сената. Помолил я да помогне при събирането на тези гласове, казал, че не се интересува дали тя ще стане президент, защото с моето отстраняване ще получи контрол над Камарата на представителите и законодателната власт за дълго време.

Вицепрезидентът отказал, за което ще й бъда вечно благодарен.

Казвам това не за да подновя отдавнашната си вражда с председателя, а за да изясня положението и да поставим ново начало. Трябваше да се борим заедно срещу тази заплаха, независимо от партийните интереси.

Нашата демокрация не може да оцелее при настоящия стремеж към разделение, екстремизъм и кипящо озлобление. Днес в Америка живеем според принципа „ние срещу тях“. Политиката е кървав спорт, няма две мнения по въпроса. Вследствие на това желанието ни да вярваме в най-лошото за всеки извън собствения кръг се засилва, а нашата способност да разрешаваме проблемите и да се възползваме от възможностите намалява.

Можем да работим по-добре. Трябва честно да приемаме различията. Трябват ни разпалени обсъждания. Здравословният скептицизъм е полезен. Той ни спасява от прекалената наивност и прекаления цинизъм. Но е невъзможно да запазим демокрацията, ако изворът на доверие пресъхне напълно.