Читать «Къде е президентът?» онлайн

Бил Клинтън, Джеймс Патерсън

Къде е президентът?

Искаме да изразим огромната си благодарност към Робърт Барнет, нашия адвокат и приятел, който ни събра за тази книга, напътстваше ни, хокаше ни, а понякога дори размахваше камшика.

Благодарим също на Дейвид Елис, неизменно търпелив и мъдър, който ни подкрепяше в проучванията, създаването на първата и втората работна версия на романа и множеството чернови. Без неговата помощ и напътствия разказаната тук история щеше да е съвсем друга.

Благодарим на Хилъри Клинтън, която живя и се бори със заплахата, описана в романа, и последствията от лекомислено пренебрегнатите предупреждения, за това, че постоянно ни окуражаваше и държеше на правдоподобността на разказа.

Благодарим на владеещата изкуството да критикува и окуражава — често едновременно — Сю Соли Патерсън.

Благодарим на Мери Джордан, която запазваше здравия си разум дори когато всички около нея бяха изгубили своя.

Благодарим на Дени Хауел и Майкъл О’Конър, които се погрижиха да спазваме условията на договора, графика и да отговаряме на изискванията.

Благодарим на Тина Фларъной и Стив Райнхарт за това, че помагаха на партньора новак, за да не се провали със своята част от сделката.

Благодарим също и на мъжете и жените от Тайните служби на Съединените щати и на всички служители от правоохранителните органи, армията, разузнаването и дипломацията, които са посветили живота си на задачата да се грижат за нашата сигурност и безопасност.

ЧЕТВЪРТЪК 10 МАЙ

ГЛАВА 1

— Заседанието на комисията на Камарата на представителите започва…

Надушилите кръвта акули кръжаха с разширени и потрепващи ноздри. Бяха общо тринайсет: осем от опозицията и пет от моята партия — стръвни хищници, срещу които подготвях защитата си с помощта на адвокати и съветници. Научих по трудния начин, че срещу хищниците почти всички защити са безсилни, без значение колко добре си подготвен. Неизбежно се стига до момента, в който на човек не му остава друго, освен да скочи и да отвърне с юмруци.

Недейте — снощи за незнайно кой път разпалено ме помоли Каролин Брок, началникът на моя кабинет. — Това явяване пред комисията няма да ви донесе нищо добро, сър. Възможно е да изгубите всичко, а няма да спечелите нищо.

Няма как да отговорите на въпросите им, сър.

След изслушването вече няма да сте президент.

Внимателно оглеждах лицата на тринайсетте срещу мен. Като съвременна версия на испанската Инквизиция, те седяха в дълга редица. Среброкосият мъж в средата, пред когото имаше табелка с името Г-Н РОУДС, се прокашля.

Председателят на Камарата на представителите Лестър Роудс обикновено не присъстваше на изслушвания пред комисии, но точно за това направи изключение и го напълни с членове на Конгреса от своята партия. Май смисълът на живота на тези конгресмени беше да възпрепятстват плановете ми и да намерят начин да ме унищожат като политик и личност. Диващината, бясно устремена да превземе властта, е много по-стара от Библията, само че някои от противниците ми ме мразеха и в червата. Не им стигаше да ме изритат от кабинета ми — даваха мило и драго да ме пратят зад решетките, да ме изкормят и насекат на парчета, и да не остане и помен от мен в учебниците по история. Да можеха, биха изпепелили дома ми в Северна Каролина и биха плюли на гроба ми, по дяволите.