Читать «Кучето от полето» онлайн - страница 6

— Изпратих момичето да търси Джеки.

Той ме погледна учудено, бръчките на челото му хлътнаха по-дълбоко и се скъсиха. Аз разбрах: те не бяха за сестра ми.

— Исках да останем сами! — обясних се по-добре и се обърнах към закачалката с шапката и дамското манто.

Стана ми весело. Подадох сърдечно ръка и попитах:

— Как си?

Той затвори вратата на стаята. И като посочи близкото кресло, покани:

— Заповядай. В другата стая имам гости. Ние можем да останем тук.

Аз седнах. Стените на стаята сякаш се смъкнаха с мен. В ушите ми писна съсък. Между тях годеникът на моята мъртва сестра остана като до безкрая теглена линия. Аз повторих:

— Как си?

И усетих гласа ми да се губи в широкото пространство, което се откри зад падналите стени. Аз сам да се понасям. Да полетявам из шеметни простори без граници и безметежни. До оня миг, в който в ушите ми удари пулсът на страшна, не от тоя свят тишина.

— Благодаря, добре.

Чух ясно:

— Благодаря, добре.

Погледнах. Стените се затвориха. Линията се напъна и пречупи. Филип скочи уплашен. Аз потреперах. Тялото ми настръхна в ужас.

Един вик — страшен животински вой — процепи тишината.

Сетих очите ми да се разтварят, да стават страшни и погубващи. Ръцете да се сгърчват и стръвно да налитат напред. Докато в мен, около мен, из цялата къща виеше кучето от полето.

Непрестанно, пронизително, с тържество и победно.

Треперех. Ръцете ми търсеха опора и жестоко се забиваха. Очите ми растяха. Те излизаха из орбитите и убиваха. Така дълго. Мигове. Вечност!

Сън ли беше? Не знам. Не помня. Но не всичко става както ние го помним и мислим. Скъпият годеник на Вера намериха мъртъв в дома му. Там намерили и мен. Аз посочих кучето за убиец. Страшното мършаво куче от полето! Хората казаха, че аз съм бил това куче. Друго те не видели.

Аз съм учуден, изумен. Аз нямах никакво желание да мъстя, нито да убивам. Ние така спокойно си говорехме с моя любим Филип.

— Как си?

— Добре. Благодаря.

— Отдавна не съм те виждал.

— Не бях в града.

— Защо ли?

Помня добре. Аз попитах: Защо ли? — и се засмях сърдечно и весело.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Игра на сенките

Българска. Първо издание

Съставител: Огнян Сапарев

Редактор: Тодор Чонов

Художник: Владимир Генадиев

ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/18153)

Последна редакция: 2010-11-13 12:00:00