Читать «Купон у Леобил» онлайн - страница 5

— Я ела тук — каза той.

Домъкна го по средата на салона.

— Ще вземеш едно от момичетата, което искаш, и ще я съблечеш (момичетата се изчервиха от ужас).

— Отказвам — заяви Берденден.

— Внимавай, приятелче — каза Майора.

— Всичко друго, но не и това — отвърна Берденден.

Ужасен, Фолюбер си наля машинално втора чаша и я изпи на един дъх.

Майора нищо не каза. Приближи се до Берденден и го хвана за ръката. После се извърна светкавично и Берденден полетя във въздуха. Докато падаше, Майора се възползува от ситуацията и му смъкна панталона.

— Хайде, приятелче — каза той, — приготви се.

Той погледна момичетата.

— Има ли доброволка? — попита той, като се изхили.

— Престанете — отвърна Берденден и залитайки зашеметен, се опита да налети на Майора. Излезе му през носа. Майора го повдигна и го просна на земята. Берденден направи „пльок“ и остана там да си разтрива ребрата.

— Рижавата — каза Майора. — Ела тук.

— Оставете ме на мира — каза Женифер, много бледа.

Фолюбер изпиваше четвъртата си чаша и гласът на Женифер му подействува като гръмотевичен удар. Той бавно се завъртя на пета и я погледна.

Майора се доближи до нея и с рязко движение откъсна презрамката на зелено-синкавата й рокля. (В интерес на истината, чувствам се задължен да кажа, че гледката, която се разкри, беше твърде приятна.)

— Оставете ме — повтори Женифер.

Фолюбер прекара ръка пред очите си.

— Това е сън! — прошепна той с преплетен език.

— Ела тук — му каза Майора. — Ще я държиш, докато приятелчето действа.

— Не! — изкрещя Берденден. — Не искам!… Всичко друго, но не и това… Жена, не!

— Добре — каза Майора, — аз съм добър Майор.

Без да пуска Женифер, той се обърна към Фолюбер.

— Събличай се — каза той — и се заеми с приятелчето. Аз ще се заема с нея.

— Отказвам — каза Фолюбер. — Я се разкарай! Писна ми от теб.

Майора пусна Женифер. Пое си дълбоко въздух и гръдният му кош се разшири най-малко с метър и двайсет и пет. Женифер гледаше Фолюбер удивено и не знаеше дали да повдигне корсажа на роклята си, или ще бъде по-разумно, ако остави Фолюбер да черпи сили от гледката. Спря се на второто решение.

Фолюбер погледна Женифер и изцвили. Затъпка на място и връхлетя върху Майора. Удари го в слънчевия възел в момента, в който онзи беше напълнил дробовете си с въздух, и той се преви на две с ужасно свистене. Почти веднага се изправи и Фолюбер се възползува от това, за да му приложи една класическа хватка от джудо, със залепване на ушите върху очите на пациента и същевременно духане в ноздрите.

Майора стана светлосин и се задуши. В този момент Фолюбер, чиито сили се удесеториха под въздействието на любовта и алкохола, пъхна глава между краката на Майора, вдигна го и го запрати на улицата през прозореца на салона, над изобилно заредената маса.

В салона на Леобил, където отново беше настъпило спокойствие, се възцари дълбока тишина и Женифер, без да оправя роклята си, падна в обятията на Фолюбер, който се строполи, тъй като тя тежеше около шейсет кила. За щастие коженият фотьойл беше зад него.

Колкото до Майора, тялото му извърши бърз зигзагообразен полет във въздуха и благодарение на няколко разумни завъртания около оста си, той успя да запази равновесие, но извади лош късмет и падна в едно червено-черно такси с открит покрив, което го отнесе далече, преди да успее да си даде сметка за това.