Читать «Купон у Леобил» онлайн - страница 4

Леобил се приближи и съвсем наивно подаде ръка на Майора.

Майора сложи в нея една огромна нечистотия, която беше намерил пред вратата на сградата.

— Дръпни се, мой човек — каза той на Леобил с треперещ от ярост глас.

— Слушай… Нали няма нищо да чупиш…

— Всичко ще изпотроша — студено отвърна Майора, като се озъби.

Приближи се до Леобил и го прониза с неудържим поглед на стъкленото си око.

— Значи дрънкаш, че работя, приятелче! — започна той. — Казваш, че съм станал порядъчен? Що за номера си позволяваш?

Пое си дълбоко въздух и изрева:

— Купона ти малко ще се разсмърди, братче!…

Леобил пребледня. Все така държеше онова, което Майора сложи в ръката му, и не смееше да помръдне.

— Аз… аз не съм искал да те обидя… — каза той.

— Затваряй си плювалника, приятелче — каза Майора. — За всяка излишна дума ти се пише отгоре.

Той подложи крак на Леобил, грубо го блъсна и Леобил падна.

Гостите не бяха забелязали нищо особено. Те танцуваха, пиеха, бъбреха и както на всеки хубав купон, изчезваха по двойки в свободните стаи.

Майора се отправи към бюфета. Недалеч оттам, все така отчаян, Фолюбер се изяждаше от мъка във фотьойла. Като мина покрай него, Майора го повдигна за яката и го изправи на крака.

— Ела да пийнем — каза му той, — никога не пий сам.

— Но… Аз въобще не пия — отговори Фолюбер.

Той познаваше малко Майора и не смееше да протестира.

— Хайде де — каза Майора, — не на мене тия!

Фолюбер погледна Женифер. За щастие тя гледаше на другата страна и разговаряше оживено. За нещастие, което си е истина, беше обкръжена от три момчета, а други две седяха в краката й, шести я съзерцаваше, кацнал на един шкаф.

Леобил тайно се беше надигнал и се готвеше тихомълком да се измъкне, за да извика пазителите на реда, но съобрази, че ако въпросните пазители си направят труда да надникнат в стаите, той самият рискува да прекара нощта в участъка. Още повече че познаваше Майора и се съмняваше, че той ще го пусне да излезе.

И действително, Майора наблюдаваше Леобил и му хвърли такъв поглед, че го закова на място.

После, все още държейки Фолюбер за яката, извади пистолета си и без да се цели, гръмна гърлото на една бутилка. Всички гости се обърнаха изумени.

— Чупката — каза Майора. — Чупката, приятелчета, бамбините могат да останат.

Той подаде на Фолюбер чаша.

— Да пием!

Момчетата изоставиха момичетата и започнаха да се разотиват. На Майора не можеше да се противоречи.

— Не искам да пия — каза Фолюбер.

Той погледна физиономията на Майора и много бързо изпи чашата.

За твое здраве, приятелче! — каза Майора.

Погледът на Фолюбер внезапно попадна върху лицето на Женифер. Тя стоеше с другите момичета в ъгъла и го гледаше с презрение. Фолюбер почувствува как му се подкосяват краката.

Майора изпразни чашата си на един дъх.

Сега почти всички момчета бяха излезли от стаята. Последният (казваше се Жан Берденден и беше смелчага) хвана един тежък пепелник и замери Майора по главата. Майора улови снаряда във въздуха и скочи върху Берденден.