Читать «Купон у Леобил» онлайн

Борис Виан

Купон у Леобил

I

Клепачите на Фолюбер Сансоне, огрени от вълнообразния слънчев лъч, проникващ през решетката на щорите, бяха красиво обагрени в оранжево-червено отвътре и Фолюбер се усмихваше насън. Той вървеше с лека крачка по мекия, топъл и бял чакъл в градината на Хесперидите и красиви животни с копринена кожа ближеха пръстите на краката му. Точно в този момент се събуди, внимателно пое върху палеца на крака си Фредерик, опитомения охлюв, и го върна на изходна позиция за следващата сутрин. Фредерик изсумтя недоволно, но не каза нищо.

Фолюбер седна на леглото. Сутрин той размишляваше дълго, колкото за цял ден, и така си спестяваше многобройните неприятности, които си навличат онези неорганизирани, педантични и неспокойни същества, които виждат и в най-незначителното действие предлог за безкрайни (извинете ме за дългото изречение), а често и безпредметни лутания, защото забравят предмета им.

Трябваше да помисли за:

1. Как да се премени.

2. Как да се подкрепи.

3. Как да се развлече.

И това е всичко, защото беше неделя и проблемът с намирането на пари беше решен.

И така, Фолюбер обмисли трите въпроса поред.

Грижливо направи тоалета си: енергично изми зъбите си и се изсекна с пръсти, после се облече. В неделя той започваше от вратовръзката и приключваше с обувките — това беше отлична гимнастика. Извади от чекмеджето модни обувки на ленти: синя лента, дупка, лента, дупка и т.н. При този модел обувки човек може да оцвети краката си в желания от него цвят, за да се вижда между сините ленти. Фолюбер беше свенлив и затова избра бурканче с ябълковозелена боя.

Иначе сложи всекидневните си дрехи, синя риза и чисто бельо, тъй като мислеше за точка трета.

Закуси с една недъгава херинга, полята с фино олио и парче хляб, пресен като око и като око гарниран с дълги розови ресници.

След всичко това си позволи да помисли как ще прекара неделята. Днес беше рожденият ден на неговия приятел Леобил и по този повод се организираше голям купон.

При мисълта за купоните Фолюбер се отдаде на дълго мечтание. Всъщност той страдаше от комплекс за свенливост и тайно завиждаше за дързостта на поканените: искаше му се да притежава гъвкавостта на Грузние, съчетана с буйността на Доди, с пленителното изящество на Ремонфол, привлекателната строгост на шефа Абадибаба или бляскавото мошеничество на който и да е от членовете на Клуба на лориантците.

При все това Фолюбер имаше хубави очи, с цвят на индийски кестен, леко начупена коса и прелестна усмивка, която покоряваше сърцата на всички, без да подозира това. Но никога не се осмеляваше да се възползува от преимуществата на своята външност и винаги оставаше сам, докато приятелите му танцуваха изящно суинг, джитърбъг и галска барбета с хубавите момичета.

Затова често изпадаше в меланхолия, но през нощта се утешаваше със сънища. В тях той се виждаше изпълнен с дързост и обкръжен от красиви млади момичета, които го молеха да ги удостои с благоволението си да танцува с тях.

Фолюбер си спомни съня от тази нощ. Тя беше много красива особа, с рокля от лилаво-син креп-жоржет, и русите й коси падаха на раменете. Имаше малки обувчици от синя змийска кожа и странна гривна, която той вече не можеше да опише точно. В съня тя го харесваше много и накрая си тръгнаха заедно.