Читать «Кулата на зората» онлайн - страница 6

След старателното проучване, което Каол беше провел на кораба им, не се съмняваше, че и той може.

Ала на тази среща не на тях се падаше първата дума.

Защото, колкото тя бе запознала бившия капитан с родината си през изминалите седмици, толкова и той я беше запознал с дворцовия протокол. Не че Каол имаше особено пряка връзка с него, но все пак достатъчно го беше наблюдавал през годините на служба към краля.

Наблюдател в игра, в която сега му предстоеше да се превърне в основен играч. Игра с неописуемо висок залог.

Зачакаха мълчаливо хаганът да проговори.

Несрин се бе постарала да не зяпа твърде отявлено, докато се придвижваха из двореца. Не беше стъпвала в него по време на малкото си посещения в Антика през годините назад. Същото важеше за баща й, за неговия баща — и изобщо за всичките й предци. Дори в град на боговете, това бе най-свещеният храм. И най-смъртоносният лабиринт.

Хаганът не помръдна в трона си от слонова кост.

По-нов, по-широк трон отпреди стотина години, когато седмият хаган беше изхвърлил предишния, защото едрото му тяло не се побирало в него. Историята разказваше, че преял и препил до смърт, но поне имал благоразумието да назове наследника си, преди да се стисне за гърдите и да увисне мъртъв… на същия този трон.

Урус, настоящият хаган, беше на не повече от шейсет и изглеждаше в далеч по-добро здравословно състояние. Макар че тъмната му коса отдавна беше станала по-бяла от резбования му трон, а сбръчканата му кожа бе осеяна с белези, свидетелстващи за всичките му битки през последните дни от живота на майка му… Ониксовите му очи, тесни и вирнати в краищата, искряха като звезди. Будни и всевиждащи.

Върху снежнобялата му глава не бе поставена корона. Боговете, намиращи се сред простосмъртните, не се нуждаеха от символи на божествената си власт.

Лентички бяла коприна се полюшваха по прозорците зад него и сякаш изпращаха мислите на хагана и семейството му към душата на починалия — несъмнено някой големец — в единението му с Всевечното синьо небе и Спящата земя, които хаганът и всичките му предци все още почитаха вместо пантеона от трийсет и шест богове, прославяни от обитателите на града.

И другите, онези от новите територии на хаганата, които още не бяха приобщени към божествената свита. Вероятно имаше поне неколцина такива богове, защото мъжът на трона пред тях бе прибавил шепа презморски кралства към границите им през трийсетгодишното си управление.

По едно кралство за всеки пръстен с лъскав скъпоценен камък, красящ белязаните му пръсти.

Воин с богата премяна. Окичените му ръце се свлякоха от страничните облегалки на резбования трон, сглобен от бивните на могъщите зверове, обитаващи централните степи, и се сключиха в скута му, обгърнат с едри дипли обточена в златисто синя коприна. Несрин мигновено позна индиговата боя от забулените в изпарения, тучни земи, простиращи се на запад. От Балрун, родината на предците й, преди любопитството и стремежът към успех да подтикнат прадядо й да довлече семейството си през планини, равнини и пустини до града на боговете в сухия север.