Читать «Кулата на зората» онлайн - страница 8

Несрин не погледна Каол, но долови раздразнението му. Не знаеше какво точно го бе предизвикало: правото й да нарече тези земи свой дом или официалното звание, което едно време бе принадлежало на него.

Тя просто се поклони в знак на благодарност.

Хаганът пак се обърна към Каол.

— Предполагам, че идвате, за да ме привлечете във войната си.

Каол отвърна с леко рязък тон:

— Идваме по повеля на краля си. — В последната дума се четеше нотка на гордост. — За да очертаем началото на нова ера, посветена на процъфтяваща търговия и мир.

Една от дъщерите на хагана — млада жена с коси като буйни нощни потоци и очи като тъмен огън — си размени ироничен поглед с мъжа от лявата й страна, навярно с три години по-голям от нея.

Хасар и Сартак, значи. Третата и вторият по възраст сред потомците. И двамата носеха свободни панталони, бродирани туники и изящни кожени ботуши до коленете. Хасар не изпъкваше с красота, но очите й… Огънят в тях, когато надникна към по-големия си брат, я превръщаше в достатъчно забележителна.

Сартак беше командир на рукините, ездачите на могъщите руки.

Северната въздушна кавалерия на хаганския народ от дълги години обитаваше величествената планина Таван с руките си: гигантски птици с облик на орли, способни да вдигнат във въздуха цели говеда и коне. Нямаха огромните, унищожителни размери на уивърните на вещиците от клана Железни зъби, но пък бяха бързи, пъргави и хитри като лисици. Идеалните ездитни зверове за легендарните стрелци.

Сартак стоеше със сериозно изражение и изпънати широки рамене. Навярно и той като Каол се чувстваше не особено комфортно в официалната си премяна. Несрин се чудеше дали Кадара, личният му рук, бе кацнала на някое от трийсет и шестте минарета, наблюдавайки уплашените слуги и стражи, докато чакаше нетърпеливо господаря си.

Щом Сартак беше тук… явно отдавна знаеха за посещението им с Каол.

Многозначителните погледи, които си размениха Сартак и Хасар, подсказваха на Несрин едно: те двамата най-малкото бяха обсъждали вероятните последици от визитата им.

Сартак плъзна очи към Несрин.

Тя примигна напук на усилията си да запази хладнокръвие. Кожата му беше по-тъмна от тази на останалите — навярно от всичкото време, прекарано в небето под пряката слънчева светлина, а очите му бяха абаносови. Бездънни и неразгадаеми. Черната му коса беше разпусната, с изключение на тънка плитка, следваща извивката на ухото му. Другата част, спускаща се чак до мускулестите му гърди, се люшна леко, когато воинът й кимна — почти подигравателно, беше готова да се закълне Несрин.

Що за пропаднала, нещастна двойка изпращаше Адарлан. Ранения бивш капитан и настоящия — жена от простолюдието. Нищо чудно приветствените думи на хагана да се окажеха прикрита обида.

Несрин отмести поглед от принца, макар че продължи да усеща пронизителния му взор като студен призрачен допир.

— Идваме с дарове от Негово Величество краля на Адарлан — обяви Каол и се завъртя в стола си, за да махне на слугите зад тях.

Кралица Джорджина и дворът й направо бяха ограбили кралската хазна, преди да избягат в планинските си имения през пролетта. А предишният крал бе измъкнал повечето от останалата част през последните месеци от управлението си. Преди двамата да отплават към Южния континент, Дориан бе слязъл в съкровищниците под двореца. Несрин още чуваше отекващата му ругатня, по-цинична от всичко, което някога бе изричал пред нея, когато откри едва няколко купчини златни монети в изпразненото подземие.