Читать «Кулата на зората» онлайн - страница 2

Първоначално бе възнамерявал да се облече в черно просто защото цветът… Открай време не се възприемаше в цветни дрехи с изключение на червеното и златистото, които символизираха кралството му. Черното пък вече принадлежеше на обсебените от Валгите войници на Ераван. Именно намъкнати в изцяло черните си униформи бяха тормозили Рифтхолд. С тях залавяха, изтезаваха и колеха хората му.

А накрая ги закачваха да висят по портите на двореца.

Едва бе намирал сили да надзърне към антиканските стражи, които подминаваха по пътя насам, и онези по улиците, и тези в самия дворец — изправени гордо, застанали нащрек с мечове на гърбовете и бойни ножове на хълбоците. Дори сега потискаше импулса си да надникне към обичайните им постове в залата, към местата, по които и той самият би разпределил войниците си. И към капитанското, онова, което, без съмнение, би заел той, откъдето би следил срещата с чуждоземните посланици.

Несрин отвърна на погледа му с нетрепващи абаносови очи. Дългата до раменете й черна коса се полюшваше леко с всяка нейна стъпка. По красивото й, сериозно лице нямаше и следа от тревога. Нищо по него не подсказваше, че им предстои среща с един от най-могъщите мъже на света, способен да промени съдбата на собствения им континент във войната, която със сигурност вече се разразяваше из цял Адарлан и Терасен.

Каол обърна глава напред, без да отрони и дума. Стените, колоните и сводестите врати имаха уста, уши и очи, беше го предупредила Несрин.

Именно тази мисъл го възпря да докосва каквото и да било по дрехите, на които окончателно се бе спрял: светлокафяв панталон, стигащи до коляното кафеникави ботуши, бяла копринена риза, почти скрита от тъмния му тюркоазен жакет. Жакетът беше що-годе семпъл и за високата му цена говореха само изящните месингови катарами по предницата и деликатният блясък на финия златист конец по ръбовете. Не носеше меч на кожения си колан и чувстваше липсата на успокоителната му тежест като фантомна болка в отсечен крайник.

Или крака.

Две задачи. Имаше две задачи в двореца, а още не знаеше коя ще се окаже по-неизпълнима.

Да убеди хагана и шестимата му евентуални наследници да се включат във войната срещу Ераван с многобройната си армия…

Или да открие лечител в Торе Сесме, който да го вдигне на крака.

Да го оправи, додаде наум с немалък прилив на отвращение.

Мразеше тази дума. Почти колкото трополенето на колелата. Да го оправи. Макар и точно това да очакваше от легендарните лечителки, просто му се гадеше от този израз.

Затова прогони и него, и мисълта от съзнанието си, докато Несрин продължаваше да следва почти безмълвната група слуги, които ги водеха чак от пристанището, през лъкатушещите, прашни калдъръмени улици на Антика и нагоре по стръмния булевард към куполите и трийсет и шестте минарета на двореца.

Ленти от всевъзможни бели платове — от коприна до фина вълна и лен — висяха от безброй прозорци, фенери и входове. Навярно заради скорошната смърт на някакъв държавник или далечен роднина на хагана, обяснила му беше тихо Несрин. Ритуалите за почитане на мъртъвците бяха разнородни и често смесица от множеството кралства и земи, вече обединени под господството на хаганата, но белият плат бе древна реликва от вековете, когато народът на хагана скитал из степите и полагал мъртъвците си под вечно бдящото, открито небе.