Читать «Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията» онлайн - страница 8

- Какви ги приказваш само! Горкият ни началник би ли направил нещо, с което да притесни генерал Ататюрк?

- Ако зависи от него, не би го направил, само че нали всеки се опитва да препъне другия, за да излезе на преден план. Може във вестника да е излязла неподходяща статия или новина и след месеци някой неочаквано да я открие. Тогава той ще изтърчи да я покаже. И тъкмо докато обяснява: „Може да се разбира ето по този начин...“, междувременно... някой друг ще добави: „Аз не ви ли бях казал навремето, че отглеждаме змия в пазвата си. Тези хора в края на краищата са се забъркали в иттихадизъм. Според мен, генерале, това са от онези хора, които са станали кемалисти не по собствена воля, а от страх за живота си“ - ще добави. И ако всичко това съвпадне с момент, когато генералът е ядосан за нещо...

- Да, обаче такива неща се случват. И ако е така, тогава нашият началник няма да пусне телеграма до вестника, а ще си иде право у дома, ще заяви, че е болен, и ще се пъхне право в леглото. Ще използва като повод болестта си, за да зареже дори депутатството, просто ще изчезне от полезрението.

- Ами ако е свързано с някоя статия, която е излязла във вестника? Ако е бил наруган: „Веднага да оправят тази работа, или не ми се мяркай пред очите!“

- Тогава защо ще се налага да идва и да ни дава обяснения? Би написал нещо от рода на: „Утре непременно пуснете това на първа страница!“, и нямаше да се появява лично. Хайде да видим дали ще можем да открием нещо в тези тук. Най-напред да прегледаме новините за бунта в планината Арарат.

Започна от петъчния брой от 1 август 1930 година. Четеше само заглавията:

„Приятел ли ни е Иран или враг?“, „Поведението на Иран във връзка със събитията в Арарат - като персийска сабя!“, „Абдулхамит е отговорен за бунта в Арарат“.

- За какво се разсмя, Мурат?

- От доста време се търси кой е отговорен за бунта в Арарат и ето че най-накрая е намерен, колко хубаво!

- А-а-а, това е историята с Абдулхамит. Великолепна е.

Кафеджията донесе кафето, сервира го и каза:

- От Хъдър ага са.

Селим толкова се смая, че попита:

- Не може да бъде! Да не би нашият Хъдър Ефрейтора да е спечелил на комар?

Мурат поклати глава:

- Нещо много по-важно. Твоят земляк се зарадва, че сме обявили война на Персия.

- Не разбрах!

- И аз!

Мурат се върна към заглавията:

„Турско-иранската дружба е в опасност“, „Връчиха ни нота“, „Сто петдесетгодишни мъже искат да си напъхат носовете в събитията в Арарат“.

До това заглавие бе поместена документална снимка на Ре-фик Халит. „Очевидно между стоте петдесетгодишни този има най-голям нос, щом нашият секретар е преценил, че е подходящо да помести снимката му!“, си помисли Мурат. Заглавията продължаваха да се нижат, случайни и бездушни: „Независимост за една шепа кюрди - Иран е отговорен - Външният ни министър: Не сме подавали нота. В преговори сме с Иран“.

„Избиването на бунтовниците в планината Арарат със сигурност продължава - Съобщение на агенция „Интелиджънс“ във връзка със събитията в Арарат:

Четвъртък, 7 август 1930 година