Читать «Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията» онлайн - страница 7

- Москва ли? Остави я Москва! Не, на това, което ще одобрят англичаните, руснаците не биха могли и дума да кажат. Щом заявят: „Да пресрещнем турците, превзели Персия“, ще разберат, че небесата ще се срутят върху тях, гадната Москва тозчас ще схване това.

- Значи според твоите планове генерал Салих само с ликвидирането на Персия ще довърши наведнъж и Англия, и Москва. Какво означава това? Това значи, че ще имаме влияние над целия свят.

- Ех, де да знаех това! Докато турчинът не се надигне, раз-люти, разгневи и с викове: „Хей, Аллах! Хей, Водачо!“ не се хване за сабята си, може ли този разпадащ се кучи свят отново да се закрепи? Ех, да е жив и здрав генерал Ататюрк, и Всевишният да го благослови! Накрая и тази игра ли спретна на онези островитяни, английските неверници, и на болшевишка Москва? Ах, колко прекрасно! Ха-ха-ха! Защо не кажеш колко от благоприятните сънища на Хъдър се сбъднаха... Каква нощ е тази само, наистина... Също като нескопосна ритуална нощ преди големия празник. Да, кафето е от мен! Ако предпочиташ, да ти поръчам ароматен чай? Отговор „не“ не се приема. Поръчал съм кафе, аз черпя. Ако посегнеш към кесията си, така ще се притесня, само да видиш как ще се притесня.

- Кафето е лесно, Ефрейтор. Твоят земляк господин Селим щеше да дойде. Къде се изгуби? Извикай го да идва!

- Добре де, добре! Може ли да му съобщя новината, господин Мурат? Нека ние кажем тази вест на Селим.

- Добре. Кажи му я, така му я съобщи, че да си получиш наградата за добрата вест. Ела, приятелю, да се махаме, да оставим на твоя земляк Селим да плати тези кафета.

- Не става. Кафето е от мен, дори самият генерал Ататюрк да дойде, кафето пак е от мен.

Хъдър Ефрейтора щракна с пръсти, сякаш искаше да каже: „Ура!“, затича се и излезе толкова зарадван, колкото нямаше да бъде дори ако му бяха подарили някой чифлик.

Когато Селим Нури влезе, носейки августовските броеве на вестника, Мурат все още разсеяно се усмихваше.

- Какво има, Мурат? Какво приказва нашият глуповат Хъдър? Истина ли е? Започнала ли е битка с Иран?

- Не, за бога!

- А какво казва Хъдър Ефрейтора, че ще стане? Какво е написал шефът в телеграмата, освен да не пускаме за печат първа страница?

- „Чакайте ме, идвам!“

- Да не стане нещо лошо...

- Като какво например?

- Възможно е някоя от бойните ни групи в планината Арарат да попадне в засада, да дадат много жертви.

- Не мисля. И нещо такова ли ще поставим на първа страница? Доколкото разбирам, това е новина, излязла от двореца, една съвсем неочаквана вест е това. Или с други думи, мисля, че ще ударим в земята останалите вестници. - Мурат издърпа пред себе си наредените един върху друг броеве на Вакит. -Да видим дали през последните дни се е случило нещо важно, на което не сме обърнали внимание? Или пък е нещо, което се е развило съвсем неочаквано и е излязло на преден план.

Загледан във вратата, Селим сниши глас:

- Възможно ли е да се е случило това, което ми минава през ума.

- Какво е то?

- Горкият ни началник... Генерал Ататюрк... да се е притеснил за нещо... и да го е изгонил от трапезата.