Читать «Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията» онлайн - страница 5

- Със сигурност! Поемам отговорността! Виж какво е вестникарското предчувствие на моя милост, нали израснах в ръцете ти. Винаги успявам да предусетя нещата. Не се противопоставяй, когато настоявам за нещо...

Хайдар баба излезе. Мурат подпря лакът на масата, отпусна брадичка в дланта си и се загледа в отворената врата. Нажежената атмосфера имаше дъх на петрол, старо мастило и машинно масло.

Тъй като стъпваше на пръсти, прислужникът Хъдър се придвижваше безшумно. Той се наведе над рамото на Мурат, огледа се назад, сякаш бе дошъл по тайна задача, протегна врат и зашепна:

- Да ви поръчам ли кафе, господин Мурат... с две лъжички захар?

- Как се сети, Хъдър, да си жив и здрав!

- Ами, рекох си... че тъкмо е време за едно кафе. - И отново по същия начин, стъпвайки на пръсти, се приближи до масата, като междувременно поглеждаше през рамо да не би някой да влезе и да ги чуе. - Вижте какво се сетих.

- Да не би да се е сбъднало казаното наскоро от моя земляк господин Дадал!

- Какво е казал господин Дадал?

- Казал е... Да, сега напълно повярвах, че споменеш ли „шофьора на двореца“, преди да кажеш нещо, първо брой до десет. Какво точно означава „шофьор на двореца“? Означава, че дори някъде бълха да скочи, той е уведомен, защото е при генерал Ататюрк. С други думи, той е от онези всезнайковци, които още преди да си отвориш устата, знаят какво следва. И каква полза от това, като не ни обясни всичко както трябва, тъй като „не му било дошло времето“. И така позавъртя нещата... В смисъл, че който има глава на раменете, разбира от половин дума, а който няма... Беше ми казал: „Хъдър Ефрейтор, протакането на тази работа с Арарат ти не я мисли само като работа с Арарат.“

- Да?

- „Това, което предусещам аз, Всевишният да благослови нашия генерал Ататюрк, е, че той изчаква подходящия момент, като преценява всяка минута“, каза той. Това означава, че, да, нашият генерал Ататюрк, е накарал звездоброеца си да наблюдава звездите, гледача си да му предсказва, онези, които пророкуват чрез сънищата, ги е накарал да спят и да пророкуват, ясновидците, които общуват с духове, да проверят, да проследят и открият подходящото време. Накарал ги е и накрая е преценил: „Няма да променим нищо, ако избием купища кюрди в планината Арарат, нищо няма да се оправи. Знам аз кой е начело на размириците.“

- И кой е начело на бунта?

- Сигурно знаеш поне това, а защото си журналист, се правиш, че не знаеш. Начело на размириците е... Персия... Да, зная го, както зная своята религия. Тайното в телеграмата е новината за нахлуването на генерал Ататюрк в Персия. Всъщност трябва да ни върне обратно нашите Тебриз, Шираз и езерото ни Урумийе, чиято природа прилича на райска градина, като ги изземе от онзи чергар, шаха на Персия. По време на мобилизацията заедно с брата на генерал Енвер, генерал Нури, и чичо му генерал Халил, обиколихме, видяхме ги тези места... Местата, които са мюсюлмански земи, са земи на    племето мюсюлмани, което прави непоносим света на глупавите къзълбаши персийци. Охо-о-о, колко добре! Да, и накрая на всичко това дано генерал Ататюрк да срути двореца върху главата на шаха, да позволи на войската да разграби хазната му, да нарами короната, трона, а може би и къдрокосата му съпруга, и да ги донесе. Така трябва да станат тези неща, та аз да се заливам от смях. Защото по време на мобилизацията хората със слаба вяра и недостатъчно силна религия са казали: „Не може така!“ А какво нареди в отговор на това мюфтията на нашия полк? „По този повод генерал Енвер има писмена заповед от султана, при това с печат, която не може да бъде отменена.“ Той каза: „Дори и да не стане този път, няма никакво значение, и да знаеш, че дори и след сто години ще обедини, ще събере на едно място османците и потегляйки от единия край, ще изпълни заповедта от фермана.“ Нали видях този ден, господин Мурат! Оттук нататък дори и лошият Хъдър да умре, няма да е голяма загуба!