Читать «Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията» онлайн - страница 4
Кемал Тахир
- Стига, господин Мурат, какво ви идва наум да направите?
- Това, което ми идва наум, Хъдър ага, е да натрупам пред себе си старите вестници, да се заровя в тях, да потърся и да открия кой е онзи случай на бунтарство, което се е развихрило, кипнало е и е преляло, заради което се е озовал на първа страница. Ето по тази причина... Ти... предполагам... Ти дойде, без да заключиш входната врата, да я залостиш с желязото, нали... И ти си един, Хъдър, хаймана такъв! Чакай, постой малко! Къде тръгна, преди да си чул какво ще кажа? Изтичай при главния линотипер Хайдар баба... веднага да дойде! От този момент насетне, който е вътре, е вътре, който е навън, е навън. Дори муха да успее да прелети навън или да влезе вътре, с теб е свършено, да го знаеш.
По всяка вероятност Хъдър Ефрейтора бе оставил вратата отключена, защото се обърна като пумпал, загуби равновесие и залитайки, бързо излезе. От телеграмата се разбираше, че има много важна новина. „Народното събрание е в лятна ваканция. Генерал Ататюрк отдавна си почива в Ялова. И генерал Исмет дойде неотдавна... Добре де, какво може да бъде?“ Мурат затвори очи и се опита да си спомни новините от последните дни.
- Дано да е за добро, господин Мурат! - поздрави влезлият словослагател Хайдар. - Онзи мечок Хъдър каза да не пускаме първа страница. Била пристигнала телеграма от шефа „Лино-типерите да чакат“. Вярно ли е?
- Да!
- Какво ще кажеш?
- Нямам представа!
- От двореца ли бяха извикали шефа, или по собствено желание е отишъл в Ялова?
- Не зная.
- Да допуснем, че работата в Арарат е приключила... или пък че сме навлезли в територията на Иран, за да прогоним хорицата? Да не би да има сблъсъци?
- Прав си! Какво може да бъде?
- След малко ще разберем. Господин Асъм скоро ще дойде. Моля, кажете на редактора Селим да ми донесе августовските броеве на нашия вестник.
Някъде отдалеч се дочу шум от печатарската машина, която работеше на пълни обороти. От вибрациите странната административна сграда на вестник
Мурат се провикна към главния линотипер Хайдар баба, който беше на вратата и тъкмо се канеше да излезе:
- Вижте как ще постъпим, Хайдар баба - ще отпечатаме повечко от последната страница на вестника. На мен тази работа ми се струва доста сериозна. Ако не беше така, шефът нямаше да си даде парите, за да ни пусне телеграма. Още повече пък да тръгне от Ялова посред нощ и да дойде при нас.
- Лесно е да я отпечатаме, но... добре си помисли... Защо-то онзи господин Асъм, когото аз познавам, съвсем няма да се подвоуми и ще ми отреже от заплатата парите за хартията, също и парите за тока. Ще сметне дори парите за мастилото и ще ми ги удържи.
