Читать «Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията» онлайн - страница 11

На всичко отгоре над тези седемдесет и пет куруша висеше меч, няма значение дали е Дамоклев или не, но беше като режеща болка в стомаха... Когато назначаваха някого на работа, заплашително му съобщаваха: „...И ако има грешка в набора и рекламите, трябва да се отпечатат отново... Ще ти отрежем от надницата.“ Мурат се намръщи и се загледа във важните новини от днешния брой на Вакит. „Вчерашният празник на народната власт мина много добре“, „Генерал Ататюрк вчера посети плажовете на Ялова и Народния чифлик...“ „Организираният от Военноморските сили бал в Ялова беше много хубав.“ „Безобразие: В Измир един италианец озлочести две от нашите момичета...“ „По пътя за село Полонез едно от нашите момичета бе нападнато...“ „Тъй като статията на Осман Джемал Попадаме ли всеки път на келепир?, публикувана във вестник Джумхуриет, изглежда непристойна, е дадена в наказателния съд за тежки престъпления...“

Въпреки трудните условия, в които работеше, Селим Нури правеше и месечно литературно списание. Петима приятели от Факултета дадоха по пет лири, а пък Селим Нури, тъй като нямаше пари, се бе натоварил с цялата работа по изданието. Освен това на плещите му се стовари и отговорността на директор на списанието.

Той тичаше за хартия, полагаше грижи да събира статиите, занимаваше се с всичко в една неугледна печатница, само и само да отпечата изданието. Двама от приятелите му бяха от заможни семейства, бяха разглезени и никога не носеха материалите си навреме, а това допълнително го натоварваше и затрудняваше.

Селим Нури се досети за мислите на Мурат и сякаш леко засрамен, се надигна с усмивка:

- Да си вървя! Коректурите сигурно са се натрупали.

- Да бе поостанал още малко, да пием чай.

- Благодаря, друг път.

Селим Нури излезе. Мурат захлупи лице в дланите си и се заслуша известно време в шума, който идваше откъм печатницата. Стресна го гласът на Хъдър Ефрейтора:

- Леле, господин Мурат, ужасно се обърках! Мен ако питат, спирането на печатането на първа страница на вестника е лошо-о-о! И... сякаш не знаете, че е така, и не ни казахте...

- Откъде да знам!

- Знаете вие! И то много добре знаете, обаче каква е ползата, като не ни казвате? Вие сте учен, господин Мурат, всеки ден се справяте с толкова много статии, и ако вие не знаете...

- Абе, как мога тук, посред нощ, да знам нещо, което се е случило в Ялова?