Читать «Кръстопът. Кемал Ататюрк по трънливия път на демокрацията» онлайн - страница 13

В днешни дни, дори и да не ти е писано да загубиш скъпоценния си живот, усещането е по-тежко от това да ти се изплъзне огромна печалба. Понякога се случва пред приятели и врагове опозорено да гледаш в земята. Този огромен срам е по-непоносим от смъртта. Ех, господине, този път не можах да намеря удобен случай да попитам господин Асъм, дали просто на него му се прииска, та се вдигна и тръгна, или пък бе извикан от двореца? Вие имате ли някаква представа как стоят нещата?

- Не! Или е отишъл по собствено желание, или е бил извикан и е хукнал. Каква е разликата?

- Тази, господин Мурат, че може да стане нещо неприятно. Някой нечестив все още неизявен неверник да наклевети пред генерал Ататюрк господин Асъм, че уж е казал това и това. Тогава е възможно да се изплюе в лицето му и да му тегли една... Горко ни! Като нищо могат да се случат такива неприятности, точно докато господин Хаккъ Тарък отсъства. Такъв голям човек като господин Хаккъ Тарък, пък и представител на журналистите... Ей, господин Тарък, каква работа имаш в България? Защо не си стоиш където ти е мястото? Добре, и какво ще стане сега, господин Мурат?

- Няма нищо, напразно се притесняваш, Хъдър ага. Какво пише в телеграмата си господин Асъм? Казва ли: „Великият генерал ме изгони“? Не, написано е: „Не печатайте вестника. На път съм, идвам, пристигнах!“ Според мен, ако новината не беше много важна, нямаше да си прежали парите и да ги даде за телеграма, особено ако е бил изгонен, нямаше да даде и стотинка вашият господин Асъм, бъдете спокоен!

- Наистина! Ех, говори, говори... Сякаш мед ти капе от устата, думите ти са като балсам за душата ми! Иначе тази нощ нямаше да мигнем.

- Прасе такова! Всъщност ти не си ли дежурен тази нощ? По време на дежурство спи ли се?

- Едно е когато си дежурен, да те налегнат съмнения и да започнеш да се вайкаш, а съвсем друго е по време на дежурство да пърхаш и пееш от радост.

- Не се притеснявай! Пей си песента, крещи колкото ти душа иска... В ситуацията няма нещо, от което да се страхуваме, ако питаш мен, Хъдър ага.

- Ох, колко добре звучи!

Внезапно се стресна и се обърна към вратата, постави ръка зад ухото си и се заслуша:

- Хей, господин Мурат, каква е тази дандания?

- Чакай да видя!

Мурат се заслуша в стъпките отвън, които приближаваха.

- Нали каза, че е дандания. Ясно е! Шефът идва!

Звуците от стъпки и гласове от стълбите се усилваха, приближаваха, наслагваха се, обаче тъй като отекваха в каменните стени и тавани като в купол на баня, разговорите не се разбираха.

- Търся господин секретаря, господин секретаря...

- Не разбрах. Няма ли го? Знаех, че това ще ми се случи. Ако ги потърсиш, не можеш да ги намериш, ако ги намериш, не стават за никаква работа. Сигурно е в кръчмата. Изтичай да намериш Хъдър! Намери го и го доведи!

- В отпуск ли е? Да го вземат дяволите! Какво ще стане сега?

Последните думи: „Ела с мен“, бяха отправени от шефа към кафеджията, който го следваше по стълбите нагоре. За да може при влизането на шефа да е прав, Мурат постъпи както винаги: направи се, че търси нещо в джоба на сакото си, което висеше на закачалката. Когато народният представител от Чо-рум господин Асъм видя Мурат, се зарадва.