Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 55
Л. Дж. Смит
Беше прав. Защото наистина не знаех дали искам да целуна или да ухапя Кали. Знаех само, че я желая.
23
„Не би трябвало да имам сърце. Куршумът мина през него преди близо три седмици и през него никога вече нямаше да се изпомпва моя кръв. Единствената кръв, която сега течеше във вените ми, е на моите жертви. При все това нещо в Кали кара мъртвото ми сърце да потрепва и откраднатата кръв да пулсира в тялото ми.
Дали е истинско? Или е само спомен от нещо, което някога е съществувало? Веднъж Деймън ми каза, че войник, на който е била извършена ампутация, след като е бил ранен на бойното поле, се събужда с агонизираща болка в отрязания си крайник. Но докато тези момчета имат въображаеми ръце или крака, изглежда аз имам въображаемо сърце.
За краткия си престой в Ню Орлиънс научих много за Силата си. Тя ме движи, благодарение на нея съществувам, тя ме прави вампир. Но това не е единствената сила, която притежавам. Другата не е вълнуваща, възбуждаща или опасна. Тя е скучна и обикновена — да упражнявам контрол върху своята Сила. Трябва да се науча да потискам желанията си, да се приспособя към света на вампирите и да остана с Лекси.
Ала когато бях с Кали на представлението, сякаш моите две сили имаха противоположни цели и всяка заплашваше да унищожи другата във вътрешна схватка в мозъка ми.
Сега Кали постоянно присъстваше в мислите ми. Обсипаната й с лунички кожа. Дългите й мигли. Струящата енергия на усмивката й. Не мога да не се възхищавам на начина, по който тя владееше своята сила. Как си бе извоювала уважение и подчинение от служителите на баща си и как в същото време омекваше с мен, сгушваше се до гърдите ми, когато мислеше, че никой не ни гледа.
Припомних си преплетените ни ръце.
И всеки път, когато образът на Кали изникне в съзнанието ми, се проклинам. Би трябвало да съм по-силен. Не бива да мисля за нея. Трябва да я изхвърля от ума си, за мен тя трябва да е едно глупаво малко момиче, което има късмет, че съм го оставил живо.
Но дълбоко в себе си, въпреки моята Сила, зная, че Кали има власт над мен — и моето въображаемо сърце.“
На следващата сутрин се върнах в цирка с една-единствена мисъл в главата: да освободя Деймън.
— Здрасти, приятел! — подвикна ми най-силният мъж на земята, Арнолд, когато се появих.
— Здрасти — промърморих.
Татуираната жена приближи зад него и ме изгледа озадачено. Без татуировките с индийско мастило тя всъщност беше доста хубава, с високи скули и големи, любопитни очи.
— Какво правиш тук?
В отговор само изсумтях.
— Сигурно искаш да се извиниш на Кали — заключи жената и посочи към едната страна на палатката.
Значи Кали вече бе разказала на приятелите си за катастрофалната вечер. Точно както се опасявах. Вървях, докато не я съзрях, коленичила над парче брезово дърво. Гащеризонът й бе оплескан с боя, а червената й коса бе вдигната нагоре и закрепена с тънка четка за рисуване с дълга дръжка. Надписът върху дървото гласеше:
