Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 53

На свой ред аз свих неопределено рамене.

— Искам да заложа.

— Татко иска да е нещо евтино. Тревожи се, че хората няма да дадат много пари за друга борба с животно. Изглежда чудовището е много по-силно.

— О — промълвих, докато осмислях информацията.

— Но нека не говорим за работа. Тази вечер трябва да се забавляваме. Бог знае, че в нашия живот нямаме много радост и смях. — Гласът на Кали доби меланхолична нотка. — Като говорим за забавления — продължи тя и посочи към малката тълпа, която се изнизваше през двойните врати към дъното на клуба. — Мисля, че бурлеската е там.

— Да вървим тогава? — предложих й ръка аз.

Запълнена с дървени маси, задната стая беше по-малка, отколкото предния салон. Сцената беше в предната част на помещението, а мястото тънеше в полумрак, осветявано от свещи. Вместо да се присъединим към тълпата отпред, двамата с Кали се настанихме под голямото огледало в дъното на салона върху ниска пейка, тапицирана с кадифе.

След като всички заеха местата си, конферансието се качи на сцената. Изненадах се да видя, че е мъж, облечен във вечерен костюм и пелерина. Представях си, че комедийното представление ще е нещо по-шумно, с много артисти, музика и жени в оскъдни облекла.

— Добър вечер! Както всички вече сигурно сте чули, сред нас има вампир — обяви водещият с драматичен тон.

Сред публиката се разнесе сподавен смях. С ъгъла на окото си погледнах към Кали. Дали това не беше някакъв капан? Дали тя знаеше какво бях аз? Но Кали се бе навела напред, сякаш хипнотизирана от думите на мъжа.

Конферансието се усмихна, опиващ се от напрежението.

— Да, вампир. На края на града, в онзи долнопробен цирк край езерото.

Прозвуча подигравателен смях. Кали не бе преувеличила, когато ми каза, че баща й се ползва с лоша слава в този град. Обърнах се да я погледна. Макар че страните й се бяха зачервили като косата й, тя се взираше право напред, забила лакти в коленете си.

— И очевидци разказват, че Галахър е трябвало да го окове целия във вериги, за да не избяга. Но тук, при „Мадам Х“, вампирът дойде доброволно.

— Ако искаш, можем да си тръгнем — прошепнах.

Но Кали поклати глава и стисна ръката ми. Беше топла до студената ми кожа, но този път не я отблъснах.

— Не, искам да остана.

На сцената излезе слаб мъж в черна пелерина. Лицето му бе напудрено, а в ъглите на устните му се виждаха тънки линии от фалшива кръв. Усмихна се на публиката, разкривайки фалшиви зъби. Размърдах се на стола си.

— Аз съм вампир, а всички вие сте моята плячка! Елате при мен, красавици! — изкряка той, с престорено зловещ глас, който ме накара да се свия на мястото си от неудобство. Вампирът започна да обикаля из сцената, оголил фалшивите си зъби, а очите му шареха из публиката. Жена в рокля с изкусна бродерия от перли се изправи от масата отпред и се запъти като в транс към сцената. На всяка крачка изпускаше ниска въздишка.

— Очите на вампира са специални и той може да вижда през дрехите. И този вампир, госпожи и господа, много харесва това, което вижда! — Конферансието метна похотлив поглед към множеството.