Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 57

— Стефан — каза Кали с тон, който не беше въпрос.

Джаспър и другият мъж се вторачиха в мен.

— Ами тогава ела, новако. Покажи ни, че те бива и че Галахър не е сбъркал, като те е наел — заяви Джаспър и посочи с брадичка към палатката.

— Разбира се — кимнах, докато в главата ми се оформяше план. Различавах четири отделни пулсиращи сърца в палатката. Естествено там щеше да има огромно количество върбинка, но аз се хранех редовно и можех да надвия мъжете. С четирима щях да се справя, но с петима… Извърнах се към Джаспър. — Защо вие двамата с Кали не се погрижите за ранения, а аз да отида при останалите в палатката?

— Идвам, братко — додадох тихо.

Кали присви очи към мен.

— Каза ли нещо?

— Не — отвърнах припряно.

Джаспър пристъпваше от крак на крак, докато ме оглеждаше преценяващо.

— Кали ще се погрижи за Чарли, а аз ще се погрижа за теб. Ще те науча на някои номера как да се оправяш с чудовището. — Тупна ме по гърба и ме побутна към палатката.

С всяка стъпка мирисът на върбинка ставаше все по-силен, смразявайки кръвта във вените ми.

Двамата влязохме в палатката. Вътре беше горещо и тъмно, а вонята на върбинка направо ме задушаваше. Беше нужна всяка частица от силата ми, за да не се превия на две и да не закрещя от болка. Насилих се да отворя широко очи и погледнах към брат си, който бе прикован в ъгъла. Четирима мъже опъваха веригите, опитвайки се да го удържат на място.

В мига, в който ме видя, лицето на Деймън светна.

— Добре дошъл в ада, братко — прошепна, като устните му помръднаха едва доловимо, докато погледът му оставаше прикован в мен. После се обърна към Джаспър. — Значи, Джас — заговори с любезен тон, сякаш бяха двама мъже, увлечени в приятелски разговор в кръчмата, — си намерил нов глупак да ти върши мръсната работа. Е, ела, братко. Да видим дали можеш да ме пронижеш.

— Повече лае, отколкото хапе — успокои ме Джаспър, като ми протегна кола. От зловонието, което се разнасяше от него, заключих, че е бил киснат в отвара от върбинка.

— Дай ми ръкавиците си — заявих авторитетно. Докосването до дървото щеше тутакси да ме издаде.

— Няма да те предпазят кой знае колко. Онези зъби могат да пробият всичко — възрази Джаспър.

— Просто ми ги дай — процедих през стиснатите си зъби. Деймън ни наблюдаваше внимателно, явно наслаждавайки се на затрудненото ми положение.

— Добре, щом така ще се чувстваш по-спокоен…

Джаспър сви рамене и ми подаде кожените си ръкавици. Сложих ги на ръцете си и взех кола от Джаспър. Ръцете ми леко трепереха. Как можеше нещо толкова леко да е толкова смъртоносно?

Деймън се изкиска тихо.

— Това ли е най-доброто, което успяхте да намерите? Та той всеки миг ще припадне от страх.

Метнах му свиреп поглед.

— Опитам се да те спася — прошепнах.

Брат ми изсумтя презрително.

— Моля те — добавих.

— Молиш ме за какво? — попита той, като уви веригите около ръцете си.

— Моля те, позволи ми да те спася.

— Съжалявам. Не мога да ти помогна в това начинание — отвърна той, преди да дръпне веригите. Двамата пазачи паднаха изненадани на земята.

— Направи нещо! — изграчи Джаспър. — Трябва да го прободеш, за да разбере къде му е мястото.