Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 51

— Благодаря — отвърнах официално.

— Стефан? — Кали вдигна очаквателно ръка.

— О, разбира се. — Тутакси протегнах своята. Обсипаната й с лунички ръка се сгуши в дланта ми. Потръпнах и я нагласих така, че пръстите й да се отпуснат върху ръкава на сакото ми.

— А сега накъде, госпожице Галахър?

Тя ме погледна с усмивка.

— Към „Бърбън Стрийт“, разбира се.

Кали ме поведе през калдъръмените странични улици. От балконите на къщите надничаха гардении. Импулсивно се протегнах, откъснах едно цвете и го затъкнах зад ухото й. В Мистик Фолс имаше обичай да носиш цветя или малък подарък, когато посещаваш дама.

— Искаш ли да узнаеш една тайна? — прошепна Кали.

— Каква? — попитах с любопитство. Самият аз криех доста тайни. Но може би тази на Кали щеше да ме отведе при Деймън…

Тя се повдигна на пръсти и обви длан около ухото ми. Звукът от кръвта й, пулсираща във вените под кожата й, се усили десетократно. Стиснах зъби и напрегнах волята си докрай, за да прибера зъбите си.

— Има една малка гънка на ризата ти — прошепна момичето.

— О — промълвих и смутено пригладих плата. — Благодаря.

Кали се разсмя волно.

— Знаеш ли какво всъщност искам да видя? — попита и сграбчи ръката ми.

— Какво? — попитах, докато се опитвах да насоча цялата си енергия в заглушаването на звука от равномерните удари на сърцето й.

— Бурлеска. Мадам Х дава представление, за което всички говорят.

Двамата вървяхме през града покрай шумни тълпи и поклащащи се карети, докато накрая се озовахме в добре поддържан квартал, пред снежнобяла внушителна къща. Върху скромна табелка на вратата с черни букви бе изписано: „Мадам Х“, От всички прозорци струеше мека светлина, а каретите спираха една след друга пред входната врата. От тях слизаха елегантно облечени пътници и потъваха във вътрешността на клуба.

Тутакси се паникьосах. Нямах никакви пари и бях облечен в ученически дрехи по модата от началото на века.

— Кали, мисля… — подех, опитвайки се да измисля някаква друга идея как да прекараме вечерта, когато вратата се отвори гостоприемно пред нас.

— Добър вечер. Гости ли сте на дома? — Очите на мъжа огледаха старите ми дрехи. Бях изключително неподходящо облечен за това място и го знаех. Но Кали сияеше.

— Да — заяви тя и изпъна рамене.

— Имената ви?

Внезапно помръкналото лице на Кали показваше, че не бе подозирала за съществуването на списък с гости. Пристъпих напред, обзет от ненадейно вдъхновение.

— Ние сме семейство Пикар. Реми и съпругата му Калиопи.

— Един момент, сър. — Мъжът, обут в домашни пантофи, се заклати с патешка походка до бюрото в коридора, за да потърси списъка с имената на гостите, който определено не съдържаше имената на господин и госпожа Пикар. Обърна листа, сетне отново го обърна.

— Какво правиш, Стефан? — прошепна Кали.

— Всичко е под контрол — отвърнах тихо. — Само се усмихвай и бъди красива.

Мъжът се върна с искрено притеснен вид.