Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 50

Лекси стисна челюсти, после изпусна тежка въздишка.

— Само бъди внимателен.

— Щом ще ходиш на среща, не може да си облечен така — намеси се Хюго и се надигна от шезлонга си. — Пърси, донеси му да облече нещо по-прилично.

Пърси погледна умолително Лекси. Тя скръсти ръце.

— Какво? Чу го.

Пърси се надигна от дивана и се запъти към стълбите.

— Щом ще излизаш с дама, трябва да изглеждаш добре — обясни Хюго сърдито. — Лекси, май трябва да го заведеш на пазар.

— Да, утре вечер ще излезем, Стефан — кимна тя.

— Защо изведнъж станахте толкова услужливи? — попитах подозрително Хюго.

Той се усмихна, разкривайки малките си зъби.

— Ако освободиш Деймън с помощта на човешко същество, няма да се наложи да се замесваме. А сега, върви да се обличаш!

Завъртях очи, но последвах Пърси нагоре по стълбите. Той ми даде бяла ленена риза и чифт черни панталони.

За миг ми се прииска да облека съвсем нови дрехи и да пригладя косата си назад с брилянтин. Но после си спомних какво бях казал на Лекси: в момента трябваше единствено да опозная Кали Галахър и след това да разбера кое е слабото място на Патрик Галахър.

Ала въпреки че тази вечер не спирах да си повтарям, че единствената причина да отида на тази среща е Деймън, не можех да не забележа, че в съзнанието ми постоянно изплуваше онзи миг, когато Кали ме целуна по бузата.

22

Опънах маншетите на грижливо изгладената бяла риза и закопчах сакото си. Когато завих зад ъгъла на „Лоръл Стрийт“, излъсканите до блясък медни копчета проблеснаха на светлината на уличните лампи.

Бях изтрил старателно лицето си, за да съм сигурен, че по устните ми не бе останала и капка кръв. Бях посетил моята барманка от заведението „Дами“, за да утоля глада си преди срещата с Кали. Кръвта на барманката беше сладка на вкус, като лилии, потопени в мед. В секундата, когато топлата течност докосна езика ми, сетивата ми се изостриха и светът доби по-резки очертания.

Сега цикадите пищяха в ушите ми, а уханието на рози нахлуваше в ноздрите ми, но стомахът ми беше спокоен, а вените — отмалели от задоволство. Бях готов за срещата с моята дама.

Паркът в дъното на улицата бе пълен с магнолии и стари брястове, а в средата имаше мраморен фонтан със скулптура на гола жена. През ромона на водата във фонтана дочух туптенето на човешко сърце.

— Ехо? — извиках.

— Стефан! — Кали пристъпи иззад каменната скулптура на ангел. Бледата светлина на газената лампа я освети. Косата й, червена като пламък на потрепващата светлина, падаше на вълни по раменете. Беше облечена в семпла кремава рокля с дантелен корсаж и набрана пола с къдрички, която се спускаше елегантно по стройните й, слаби крака.

Кръвта се разбушува в тялото ми.

— Какво? — изчерви се Кали, забелязала втренчения ми поглед.

— Приличаш… ами, на момиче — едва отроних. Беше красива.

— Брей! Благодаря. — Кали завъртя очи и се сгуши до рамото ми. — Свикнал си да ме виждаш само в работните ми дрехи. — Огледа ме. — Изглеждаш много добре.

Прокашлях се и придърпах яката на сакото. Внезапно дрехите ми се сториха неудобни и тесни, а нощният въздух твърде задушен. За миг се зачудих дали барманката не е имала нещо в кръвта си, което не ми понасяше.