Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 23

Извърна се към мен.

— Съжалявам за неприятностите, Стефан. А сега, искаш ли да ти помогна да се прибереш? — попита тя.

Огледах се обезумяло. Досега не бях мислил по-далеч от това как да избягам оттук.

— Аз…

— … няма къде да отидеш — довърши тя с въздишка. Погледна към другите вампири, които се бяха скупчили в ъгъла на магазина, свели глави, докато разговаряха.

— Ще си вървя — промърморих и се изправих мъчително. Кракът ми беше добре, но ръцете ми трепереха, а дишането ми излизаше на мъчителни хрипове. След като местните вампири наблюдаваха всяко мое движение, къде бих могъл да отида? Как щях да се храня?

— Глупости, идваш с нас — отсече тя, обърна се и се отправи към вратата. Посочи към младия вампир и другия с очилата.

— Пърси и Хюго, останете и почистете това място.

Трябваше почти да тичам, за да не изостана от нея и високия вампир с белега, който бе наблюдавал изтезаването ми.

— Ще имаш нужда от някой, който да те разведе наоколо — обясни тя и леко забави ход. — Това е Бъкстон — додаде и подхвана за лакътя вампира с дългия белег.

Вървяхме надолу улица след улица, докато не наближихме една църква с висока островърха камбанария.

— Стигнахме — рече водачката ни и се обърна рязко, за да влезе през вратата от ковано желязо. Ботушите й отекнаха по покритата с плочки пътека, водеща към задната част на къщата. Отвори вратата и ме лъхна плесенясал въздух. Бъкстон мигом прекоси салона и пое нагоре по извитите стълби, като ме остави сам в мрака с жената вампир.

— Добре дошъл у дома — рече тя и разпери широко ръце. — На горния етаж има много свободни стаи. Избери си, която ти харесва.

— Благодаря. — Когато очите ми привикнаха с тъмнината, се огледах. Завеси от черно кадифе, прихванати със златни въжета, закриваха всички прозорци. Във въздуха се носеха прашинки, а стените бяха покрити с картини в позлатени рамки. Мебелите бяха стари и оръфани, различих две извити стълби, покрити с килими, които приличаха на ориенталски, и пиано в съседната стая. Макар че навярно някога къщата е поразявала с великолепието си, сега мръсните й стени бяха напукани, с олющена боя, а кристалният полилей със златна украса над главите ни бе обвит с гъста паяжина.

— Винаги влизай през задния вход. Никога не дърпай завесите. Никога не води тук, когото и да било. Разбираш ли, Стефан? — Тя ме стрелна многозначително.

— Да — кимнах и прокарах пръст по полицата на мраморната камина. Слоят прах бе толкова дебел, че се образува пътечка.

— Мисля, че тук ще ти хареса — додаде тя.

Извърнах се с лице към нея и отново кимнах в знак на съгласие. Паниката ми бе стихнала и ръцете ми вече не трепереха.

— Аз съм Лекси — рече тя и ми протегна ръка, като ми позволи да я поднеса към устните си и да я целуна. — Имам чувството, че двамата с теб дълго време ще бъдем приятели.

10

Когато се събудих, сумракът вече се спускаше над града. От прозореца си виждах златистооранжевото кълбо на слънцето да потъва ниско зад бялата островърха камбанария. Цялата къща тънеше в тишина и за миг не можах да си спомня къде се намирам. Тогава всичко се завърна: месарницата, вампирите, как летя към стената.