Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 25

Докато вървяхме, останалите пристъпваха от двете ми страни, като постоянно бях в средата на образувания от тях кръг. Знаех, че ме наблюдават зорко и се опитах да остана безразличен към мириса на кръв и ритмичното туптене на човешките сърца.

— Тук! — обяви Лекси, без да си дава труд да се посъветва с останалите членове на групата, като бутна вратата на един салон, над чиято врата се мъдреше името на заведенито — „ДАМИ“, изписано със завъртулки. Бях впечатлен от дързостта — в Мистик Фолс само жени с лоша репутация щяха да влязат в бар. Но вече започвах да осъзнавам, че Ню Орлиънс не е Мистик Фолс.

Подът на заведението беше посипан с дървени стърготини и аз потръпнах от острата, задушлива миризма на пот, уиски и евтин одеколон. Масите бяха пълни с мъже, които играеха карти, залагаха на зарове, клюкарстваха. По-голямата част на салона бе пълна с войници от Севера, а в единия ъгъл разнороден оркестър, съставен от акордеон, две цигулки и флейта, изпълняваше жизнерадостна версия на „Бойния химн на Републиката“.

— Как ти се струва? — попита Лекси, докато ме водеше към бара.

— Това бар на юнионистите ли е? — попитах на свой ред. Армията на северняците беше завладяла града преди няколко месеца и почти на всеки ъгъл имаше войници, които бдяха за реда и напомняха на конфедералистите, че войната, която водеха, е изгубена кауза.

— Да. Знаеш какво означава това, нали?

Огледах помещението. С изключение на войниците, тълпата се състоеше от самотници. Сами мъже давеха самотата си край дървените маси, едва забелязвайки съседите си. Барманите пълнеха чашите със заучени, механични движения, без да поглеждат клиентите си.

Мигом разбрах.

— Всички тук са минаващи през града странници.

— Именно. — Лекси се усмихна, доволна от схватливостта ми.

Бъкстон се прокашля неодобрително. Виждах, че не ме харесва — че чака да се издъня, за да ме прободе, без да си навлича гнева на Лекси.

— Хюго, намери ни маса! — нареди нашата дама. Хюго промъкна едрата си фигура през тълпата до маса от грубо дърво близо до оркестъра. Преди дори да си отвори устата, облечените в сини мундири войници, седнали край масата, се спогледаха и се изправиха, оставяйки чашите си наполовина недопити.

Лекси издърпа два стола.

— Стефан, седни до мен.

Седнах, смътно засрамен, че съм покорен като малко дете. Но си напомних, че дори Хюго се подчиняваше на слабичката девойка. Лекси притежаваше Сила и знаеше как да я използва.

Пърси, Хюго и Бъкстон също се настаниха около масата.