Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 18

Чувах Деймън да се носи из града, придвижвайки се с вампирска скорост из улици и алеи. По едно време спря, шепнейки отново и отново името на Катрин, като мантра. След това — нищо…

Дали беше мъртъв? Дали се бе удавил? Или просто беше твърде далеч, за да го чуя?

Както и да е, резултатът беше един и същ. Бях сам — бях загубил връзката с мъжа, който бях някога: Стефан Салваторе, послушният син, любител на поезията, мъжът, който отстояваше правдата.

Запитах се дали това означаваше, че Стефан Салваторе, след като няма кой да го помни, беше наистина и окончателно мъртъв, оставяйки ме да бъда… просто някой друг.

Можех всяка година да се местя в различен град, да видя целия свят. Можех да придобия колкото си искам различни идентичности. Можех да бъда войник от Севера. Или италиански бизнесмен.

Можех дори да бъда Деймън.

Слънцето се гмурна отвъд хоризонта като снаряд, паднал върху земята, потапяйки града в мрак. Свърнах от улицата, осветена от газовите фенери, в следващата пресечка. Подметките на ботушите ми отекваха върху калдъръма. Захвърлен вестник полетя към мен. Стъпих върху заглавната страница, върху която се виждаше снимка на момиче с дълга, тъмна коса и светли очи.

Стори ми се смътно позната. Зачудих се дали беше роднина на някое от момичетата от Мистик Фолс. Или безименна братовчедка, присъствала на някое от барбекютата във Веритас. Но тогава заглавието привлече погледа ми: „БРУТАЛНО УБИЙСТВО В АТЛАНТИК ЕКСПРЕС“.