Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 88

Дилайла кимна в знак на съгласие.

— Там е толкова студено — каза тя. — Във физическия и духовния смисъл. — Тя потрепери, за да бъде по-изразителна. Нали е била актриса…

— Те смятаха, че докторите не се държат с тях като с човешки същества — добави Барън. — Особено кубинецът.

— Горкият човек — каза Дилайла. — Когато се опита да проникне тук тази сутрин, в мен назря съжаление към него. Толкова е дебел и се беше изчервил като домат — сигурно страда от високо кръвно.

— Какви бяха оплакванията им от него?

Барън присви устни.

— Само това, че се държи хладно.

— Споменаха ли един лекар на име Валкроа?

Дилайла поклати глава.

Отново заговори Барън.

— Не говорихме много за тези неща. Посетихме ги съвсем набързо.

— Нямах търпение да се махна оттам — припомни си Дилайла. — Всички приличаха на роботи.

— Оставихме плодовете, тръгнахме си и се прибрахме вкъщи — каза Барън, за да приключи разговора.

— Положението е тъжно — въздъхна тя.

17.

Когато излязох, сектанти от „Тач“ седяха върху тревата в стойка „Йога“, със затворени очи и длани, сключени като за молитва. Лицата им бяха огрени от слънцето. Хутън се бе облегнал на фонтана и пушеше, а очите му неотклонно следваха движенията на групата. Той ме видя, пусна фаса, стъпка го с крак и го изхвърли в кошче за боклук.

— Научихте ли нещо?

Поклатих глава в знак на отрицание.

— Нали ви казах.

Посочи към медитиращите, които бяха започнали да се молят.

— Странни са, но са безобидни.

И аз ги погледнах. Като изключим белите костюми, сандалите и неподдържаните бради, те приличаха на участници в учебен семинар, един от онези бляскави психо-поп фестивали, спонсорирани от мениджърите, за да увеличат продажбите на своята продукция. Вторачените в небесата лица принадлежаха на хора на средна възраст, добре хранени, с израз, който говореше за комфорт и власт в предишния им живот.

Норман Матиас ми бе описан като агресивен и амбициозен човек. Подстрекател. Като Матиас той се бе опитал да се превърне в светец, но бях твърде циничен и се чудех дали просто не е заменил една дейност с друга.

Сектата „Тач“ бе златна мина. Предлагаше просперираща простота сред плодородна природа, премахваше бремето на личната отговорност, заменяше духа на обществото — стремеж към здраве и живот — с един праведен начин на битуване и подаваше чинийката за подаяния. Как се изпуска такова нещо?

Но дори и всичко да бе само измама, все още нищо не говореше за отвличане на деца и убийства. Както бе отбелязал Сет, загубата на самотата бе последното нещо, което Матиас желаеше, независимо дали бе пророк, или мошеник.

— Нека се поогледаме — каза Хутън — и да приключим с това.

Свободният достъп до техните земи ми даваше възможност да надникна навсякъде. Храмът бе куполообразен и величествен, с готически църковни прозорци и библейски стенописи по тавана. Църковните скамейки бяха извадени и подът бе постлан с рогозки. В средата имаше груба чамова маса и нищо повече. Жена в бяло бършеше прах и метеше, като спря колкото да ни се усмихне майчински.

Спалните наистина бяха като килии — не по-големи от тази, в която Раул бе арестуван, с ниски тавани и тънки, студени стени. Единичното прозорче с размерите на книга с твърди корици, бе замрежено с дървена решетка. Всяка килия бе обзаведена с дървен нар и скрин с чекмеджета. Спалнята на Матиас се различаваше само по малката библиотечка. Литературният му вкус бе еклектичен — Библията, Корана, Пърлс, Йънг, „Анатомия на една болест“ на Къзън, „Бъдещият шок“ на Тофлър, „Бхавагад гита“, няколко текста по градинарство и екология.