Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 85

— Как се справяше с работата?

Подобната на захарен памук брада се отвори там, където трябваше да е устата му и изрази усмивка.

— За съвременните стандарти живеем доста скромно. Малцина от младите харесват този начин на живот.

Тук се намеси Хутън.

— Нона беше — е жизнено момиче. Не е лошо дете, просто е малко буйна.

Разбрах какво искат да ми кажат: създавала е проблеми. Припомних си разказа на Кармайкъл за ергенския гуляй. Подобна спонтанност може да причини поразии в толкова дисциплинирано място. Сигурно се е увъртала около мъжете. Но дори това да имаше някаква връзка с нашия проблем, аз не можех да я видя.

— Можете ли да ми кажете нещо друго, което би помогнало?

Той се втренчи в мен. Погледът му бе напрегнат, почти го усещах. Трудно ми бе да го издържа.

— Страхувам се, че не.

Хутън смени позата си в стола притеснено. Безпокойството му се дължеше на липсата на никотин. Ръката му се прокрадна до джоба с цигарите, но спря.

— Ще изляза малко на въздух — каза той и излезе.

Матиас не обърна внимание на напускането му.

— Значи не познавахте добре семейството — продължих аз. — Но двама от вашите хора са ги посетили в болницата. Не че се съмнявам в думите ви, но не мога да не ви задам въпроса отново.

Той въздъхна.

— Изпратихме Барън и Дилайла в Лос Анджелис по работа. Смятахме, че покрай нея ще е добре да посетят Суоуп. Занесоха на семейството пресни плодове от градините ни.

— Не за медицински цели? — усмихнах се аз.

— Не — каза той с учудване. — За ядене. И удоволствие.

— Значи е било просто приятелско посещение.

— В известен смисъл, да.

— Какво искате да кажете?

— Ние не сме общителни. Не си бъбрим с хората. Посещението ни бе на добра воля, а не част от някакви престъпни планове. Не сме правили никакви опити да се месим в лечебната програма на детето. Е, в момента виждам Барън и Дилайла да идват насам, така че имате шанс да получите допълнителни подробности.

— Ще ви бъда благодарен.

Една вена изпъкна на челото му в средата на вдлъбнатия белег и започна да пулсира. Протегна ръце, все едно питаше „Какво още искате?“. Като се вгледах в лицето му отдалече, ми заприлича на някой друг. Приликата ме наведе на следващия въпрос.

— Има един лекар, който се е грижел за Ууди. Нарича се Огъстъс Валкроа. Той ми каза, че е идвал тук. Помните ли го?

Матиас усука краищата на брадата си около дългия си пръст.

— Веднъж-два пъти годишно организираме семинари за органичното градинарство и медитацията. Не за агитация, ако така си мислите, а за просвещение. Може би е присъствал на някой от тях. Но не си го спомням лично.

Дадох му физическо описание на Валкроа, но и то не му говореше нищо.

— В такъв случай, това е. Благодаря ви за помощта.

Той седеше неподвижно, без да мига. В оскъдната светлина на стаята зениците му се бяха разширили толкова, че от белезникавите му ириси почти нищо не бе останало. Очите му бяха хипнотични, с омайващ магнетизъм.

— Ако имате още въпроси, можете да ги зададете.

— Нямам повече въпроси, но бих искал да навляза по-дълбоко във вашата философия.