Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 8

— Добре, а ти?

Изкиска се.

— Девет и четирийсет и три е, а аз още не съм свършил с попълването на болничните картони. Това говори ли ти как съм?

— Хайде, Раул, ти обичаш тази работа.

— Ха! Обичам я. Ще умра от инфаркт на миокарда, но трудът ми ще бъде завършен.

Това само донякъде беше шега. Баща му, декан на медицинското училище в Хавана преди Кастро да дойде на власт, грохнал на тенискорта и починал на четирийсет и осем. На Раул му оставаха пет години до тази възраст, а и бе наследил бащиния си начин на живот, както и някои лоши гени. Едно време си въобразявах, че мога да го променя, но отдавна съм се отказал от опитите да го накарам да забави малко ритъма. Щом четири провалени брака не успяха, значи нищо не беше в състояние.

— Ще спечелиш Нобелова награда.

— И цялата ще отиде за издръжки.

Струваше му се страшно забавно. Когато смехът му отмря, рече:

— Направи ми услуга, Алекс. Едно семейство ми създава проблеми. Не спазват предписанията. Чудех се, дали ти не би могъл да поговориш с тях.

— Поласкан съм. Но честно казано, Раул, вече не поемам терапевтични случаи.

— Да, да, знам — нетърпеливо каза той. — Но в случая не говорим за терапия, а за кратка консултация. Нека не ти прозвучи мелодраматично, но животът на едно много болно момченце е изложен на риск.

— Кои точно предписания не спазват?

— Много е сложно за обяснения по телефона, Алекс. Мразя да съм неделикатен, но ми се налага да отскоча до лабораторията и да видя как се справя Хелън. Хайде да поговорим за това утре, в девет в кабинета ми. Ще донесат закуска и хонорарен лист. Готови сме да ти платим за загубеното време.

— Добре, Раул, ще дойда.

— Чудесно. — Той затвори.

Да приключиш разговор с Мелендес-Линч е потресаващо изживяване. Все едно да превключиш внезапно от трета на първа скорост.

3.

Западният педиатричен център се помещаваше в масивен комплекс с размерите на неголямо холивудско имение. Някогашният първокласен квартал сега бе свърталище на наркомани, проститутки, травестити и сутеньори от всякакъв вид. Уличните момичета бяха подранили тази сутрин, разголени, готови за поредното чукане, те излизаха от алеите и сенчестите входове с плавна походка и подвикваха след мен, докато се движех на изток по булевард „Сънсет“. Курвите си бяха част от интериора на Холивуд, точно както и бронзовите звезди по тротоарите от двете страни на булеварда. Бих могъл да се закълна, че разпознавах някои от силно гримираните лица, които бях виждал и преди три години. Деляха се на две категории: бледолики пришълки от Бейкърсфийлд, Фресно и другите съседни селца и мършави, дългокраки, но вече поовехтели черни момичета от южната част на Лос Анджелис. Чудно как се бяха надигнали още в осем и четиридесет и пет. Ако цялата страна стане толкова работлива, японците направо бяха загубени.

Болницата се издигаше внушително — смесица от стари каменни сгради и модерна постройка от бетон и стъкло. Дотътрих „Севил“-а до паркинга, определен за лекарския състав, и се запътих пеш към „Принцли“ — една от новите сгради.