Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 5

— Опитайте да се успокоите.

— Ето, виж ме, спокоен съм.

Той пое дълбоко въздух и шумно издиша. Лъхна ме смрадливия му дъх. Зачупи стави и сребърните пръстени блеснаха на слънцето.

— Отпуснах се, готов съм за действие. Аз съм бащата, върви и й го кажи.

— Така не става.

— Що пък не?

Изръмжа и ме сграбчи за сакото.

— Пуснете ме. Не можем да говорим, щом продължавате да се държите така, г-н Мууди.

Пръстите му бавно се отпуснаха. Отстъпих встрани, но опрях гръб в колата. Бяхме достатъчно близко, за да се прегърнем и да се понесем в страстен валс.

— Кажи й! Ти ме прецака, заби ме, г-н главен Психо!

Тонът му стана съвсем застрашителен. Маниаците могат да нараняват, когато превъртят, също като параноичните шизофреници. Очевидно бе, че силата на убеждението не върши работа.

— Господин Мууди, Ричард, нуждаете се от помощ. Нищо няма да направя за вас, докато не го проумеете.

Заговори бързо и неразбрано, опръска ме със слюнка, удари ме ожесточено с коляното си — класическо движение на уличен побойник. Това бе типичен изненадващ ход. Бях го предусетил, завъртях се така, че докосна само сакото ми.

Пропускът го извади от равновесие и той се втрещи. Съзнателно разгневен, аз го сграбчих за лакътя и го прехвърлих през бедрото си. Приземи се по гръб, за четвърт от секундата остана долу и после веднага се изправи до мен. Ръкомахаше като чевръста вършачка. Изчаках да посегне пръв, приклекнах рязко и го сритах в корема, достатъчно силно, за да го отстраня надалече. Отдръпнах се от пътя и го оставих сам, превит на две.

— Моля ви, Ричард, успокойте се, и елате на себе си.

Отговорът му бе ръмжене и сополи, но не пропусна да ме сграбчи за краката. Успя да се окопити след първия бой и усетих, че силите ме напускат. Моментът бе подходящ да се омета оттам, но той бе застанал между мен и вратата на колата.

Обмислях как да се придвижа до отсрещната врата, но това означаваше да му обърна гръб, а той бе силен и налудничаво бърз.

Докато премислях, той скочи и тръгна към мен, дърдорейки безсмислици. Съжалението към него ме бе направило твърде невнимателен и той успя да ме удари с юмрук в рамото, от който тялото ми изпука. Все още зашеметен, погледът ми се избистри тъкмо навреме, за да предугадя следващата атака: лявото кроше бе насочено към вече оперираната ми челюст. Чувството за съхранение надделя и аз отскочих встрани. Сграбчих го за ръцете и с все сила го запокитих към колата. Преди да дойде на себе си го раздрусах, дръпнах ръцете му зад гърба, като почти ги извадих от ставите. Сигурно е бил близко до агонията, но не прояви и следа от страдание. Маниаците могат да се държат така, сякаш са на едно безкрайно пътуване, недосегаеми за такива незначителни подробности като болката.

Сритах го в хълбока с цялата си сила и той полетя. Грабнах ключовете, скочих в колата и потеглих.

Улових силуета му в огледалото за обратно виждане, точно преди да завия към улицата. Той седеше на асфалта, стиснал глава с ръце, клатейки се напред-назад. Бях съвсем сигурен, че плаче.