Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 101

— Ще й предам. Бих искал и ти да ги видиш, щом се върнат в Лос Анджелис.

— Не мога, Мал. Твърде вътре съм в нещата. — Дадох му имената на двама други психолози.

— Добре — каза той с известна неохота. — Ще й предам препоръките ти и ще се уверя, че се е обадила поне на един от двамата. — Замълча. — Гледам през прозореца. Мястото прилича на спирка за барбекю. Пожарникарите го напръскаха с нещо, от което се очаква да премахне миризмата, но тя все още пробожда. Продължавам да се чудя дали събитията не можеха да се развият по друг начин.

— Не знам. Мууди бе програмиран за насилие. Той го имаше заложено в гена си. Помниш ли предисторията — баща му също е бил експанзивен. Загинал е при свада.

— Историята се повтаря.

— Заведи момчето на лечение и може би този път няма да се повтори.

Белите стени на кафене „При Анита“ бяха осветени от приглушените отблясъци на виолетови стъклени лампи с кълбовидна форма. Влизаше се през дървена арка. Малки лимонови дръвчета правеха шпалир на арката, а плодът бе добил цвят на тюркоаз от изкуственото осветление.

Ресторантът бе закътан в най-отдалечената от индустриалния парк част на града. От трите му страни се издигаха високи офис сгради, облицовани с тъмни стъкла. Откъм четвъртата се откриваше обширен паркинг. Песните на нощните птички се смесваха с далечния грохот от магистралата.

Вътре бе хладно и полуосветено. Тиха барокова музика за клавесин създаваше приятен фон на обстановката. Въздухът бе напоен с миризмата на билки и подправки — риган, копър, шафран, босилек. Три четвърти от масите бяха заети. Повечето от вечерящите имаха вид на богати и доволни млади хора. Говореха непрекъснато, но тихо.

Руса жена с приятна външност в селска бродирана носия ме заведе до масата на Маймън. Той стана с любезен жест и седна едва когато и аз го направих.

— Добър вечер, докторе.

Както и преди той бе облечен с изрядно чиста риза и тесни, сиво-кафяви панталони. Очилата му се бяха смъкнали над носа и той ги бутна отново на място.

— Добър вечер. Много ви благодаря, че се съгласихте да се срещнем.

Той се усмихна.

— Вие бяхте доста красноречив.

Сервитьорката, източено момиче с дълга черна коса и лице като от картина на Модилиани, бързо дойде да вземе поръчката.

— Приготвят чудесна лещена чорба — каза Маймън.

— Звучи добре.

Умът ми въобще не бе насочен към храната. Той поръча и за двама ни. Сервитьорката се върна с кристална гарафа пълна с вода и лед, пухкави филийки пълнозърнест хляб и две малки купички със зеленчуков пастет, който имаше прекрасен вкус. Във всяка чаша плуваше тънко като хартийка парченце лимон.

Той намаза пастета върху филийка хляб, отхапа и го сдъвка бавно и внимателно. След като го глътна, попита:

— С какво мога да ви бъда полезен, докторе?

— Опитвам се да науча нещо за Суоуп. Какви бяха преди болестта на Ууди?