Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 100

— Г-н Маймън, на телефона е д-р Делауер. Срещнахме се в канцеларията на шерифа.

— Добър ден д-р Делауер. Как е доктор Мелендес-Линч?

— Не съм го виждал от онзи ден. Бе много депресиран.

— Да. Състоянието на нещата бе толкова трагично.

— Точно затова ви се обаждам.

— О, така ли?

Разказах му за смъртта на Валкроа и за опита за убийство у дома и убеждението ми, че положението никога няма да се оправи, ако не се заровя в миналото на Суоуп, като завърших с напълно откровена молба за помощ.

В другия край на линията настъпи мълчание. Знаех, че обмисля. Така направи и след като Хутън изложи своята теза. Почти чувах как се въртят колелата.

— Имате лична заинтересованост в случая — каза той накрая.

— До голяма степен е така. Но има и още нещо. Болестта на Ууди Суоуп е лечима. Няма никакви причина той да умре. Ако все още е жив, искам той да бъде намерен и подложен на лечение.

Отново мълчаливо размишление.

— Не съм сигурен, че знам нещо, което би ви било от полза.

— И аз. Но си струва да направим опит.

— Много добре.

Благодарих му бурно. Разбрахме се, че срещата в Ла Виста е невъзможна. Заради спокойствието и на двама ни.

— Има един ресторант в Оушънсайд, където редовно вечерям — каза той. — Името му е „При Анита“. Вегетарианец съм, а там сервират чудесна постна храна. Ще можете ли да дойдете довечера в девет часа?

Беше пет и четирийсет. Дори и най-натовареният трафик не би могъл да ми попречи да бъда точен. Дори щеше да ми остане свободно време.

— Ще дойда.

— Добре тогава, нека ви кажа как да стигнете дотам.

Наставленията, които ми даде, бяха според очакваното: кратки, целенасочени, прецизни.

Платих си за още две нощи в „Бел Еър“ и се обадих на Мал Уърти. Той не бе в офиса си, но секретарката му на драго сърце ми даде домашния му номер.

Вдигна още при първото позвъняване. Гласът му долиташе изморен и изстискан като лимон.

— Алекс, цял ден се опитвам да те намеря.

— Скрил съм се.

— Защо? Той е мъртъв.

— Това е дълга история. Слушай, Мал, обаждам ти се по няколко причини. Първо — как го понесоха децата?

— Точно затова исках да поговорим. Да се посъветвам с теб. Каква идиотска каша! Дарлийн не искаше да им съобщи, но й казах, че е длъжна. После отново говорихме. Ейприл плакала много, задавала въпроси, не се отделяла от полата й. Не могла да накара Рик да проговори. Момчето млъкнало, затворило се в стаята си и не излязло оттам. Тя имаше много въпроси и аз направих всичко възможно да й отговоря, но това не е в моята област. Тези реакции звучат ли ти нормално?

— Проблемът не е в това дали са нормални, или ненормални. На тези деца им се наложи да понесат повече болка, отколкото се случва на болшинството хора през целия им живот. Когато ги изследвах в твоя кабинет, усетих, че се нуждаят от помощ и ти го казах. Сега вече е абсолютно необходимо. Направи всичко възможно да я получат. През цялото време дръж под око Рики. Той много прилича на баща си. Не е изключен опит за самоубийство. Или опит за палеж. Ако има оръжия в къщата, отърви се от тях. Кажи на Дарлийн да го наблюдава отблизо. Да го държи далече от остри предмети, ножове, въжета, хапчета. Докато го заведе на лечение. После ще изпълнява указанията на лекуващия лекар. А ако момчето започне да дава външна изява на мъката си, тя не трябва да го спира. Даже и да стане агресивен.