Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 39

Галанд, Парсал и Белдер излязоха на поляната.

— Прав се оказа, генерале — каза Галанд. — Имаше още двама, които се промъкваха насам.

— Уби ли ги? — попита Тенака.

— Не. Обаче ще ги болят главите!

Тенака се обърна към разбойника.

— Има ли вероятност да ни създавате още проблеми?

— Няма да поискаш да ти дам дума, нали? — отвърна мъжът.

— Тя струва ли нещо?

— Понякога!

— Не, не ти искам думата. Прави каквото намериш за добре. Но следващия път, когато се срещнем, ще ви изтребя до крак. Това е моята дума!

— Думата на един варварин — каза главатарят, събра слюнка и се изхрачи.

Тенака се ухили.

— Да, именно.

После му обърна гръб, мина край Ананаис и навлезе сред дърветата. Валтая бе запалила огън и говореше с Катерача. Реня се върна на малката полянка едновременно с Тенака, стиснала кинжала си. Той ѝ се усмихна. Другите дойдоха един по един, с изключение на Галанд, който следеше разбойниците.

Черният мъж пристигна последен, понесъл дисагите си на широкото си рамо. Беше висок и много едър, облечен с прилепнала туника от синя коприна под наметало от овча кожа. Валтая не бе виждала човек като него, макар да бе чувала слухове за тъмни раси далече на изток.

— Поздрави, приятели мои — каза той и пусна дисагите на земята. — Дано боговете ви благословят!

— Ще хапнеш ли с нас? — попита Тенака.

— Много учтиво от твоя страна, но си имам провизии.

— Накъде си тръгнал? — попита Ананаис, когато черният мъж зарови из торбите си, за да извади две ябълки, които излъска в туниката си.

— Посещавам чудесната ви земя. За момента нямам конкретна цел.

— Откъде си? — попита Валтая.

— От много далеч, господарке, на много хиляди левги източно от Вентрия.

— На поклонение ли си тръгнал? — попита Катерача.

— Предполагам, че и така може да се каже. Имам да изпълня една дребна задача и ще се върна у дома при семейството си.

— Как те наричат? — попита Тенака.

— Боя се, че името ми ще е трудно за произнасяне от вас. Един от разбойниците обаче ме нарече по начин, който ме докосна. Така че и вие можете да ми казвате Езичника.

— Аз съм Тенака Хан — каза Тенака и бързо представи останалите.

Ананаис подаде ръка; Езичника я пое в крепко ръкостискане и очите им се срещнаха. Тенака се облегна назад и ги загледа. Двамата изглеждаха от една порода — невероятно могъщи и прекомерно горди. Бяха като два елитни бика и се оглеждаха преценяващо.

— Маската ти е драматична — каза Езичника.

— Така е. С нея изглеждам като твой брат, черни човече — отвърна Ананаис и другият мъж се засмя — дълбок и плътен звук, пълен с добро настроение.

— Значи ще бъдем братя, Ананаис! — каза той.

Галанд излезе от сенките на дърветата и се приближи до Тенака.

— Тръгнаха на север. Не мисля, че ще се върнат.

— Хубаво! Добра работа свърши.

Галанд кимна и отиде да седне при брат си. Реня направи знак на Тенака и двамата се отдалечиха малко от огъня.

— Какво има? — попита той.

— Черният мъж.

— Какво за него?

— Носи повече оръжия, отколкото съм виждала някога. Има два ножа в ботушите; меч и два лъка, които остави при онова дърво. А под коня му има счупена брадва. Той е цяла армия.