Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 31

— Съгласен съм — каза воинът без колебание.

— Всеки следобед ще те обучавам и ще преценявам напредъка ти. Ако се провалиш по какъвто и да било начин, ще трябва да напуснеш манастира.

— Съгласен съм.

В продължение на пет години воинът се бе подчинявал безропотно и с минаването на сезоните абатът видя как мрачната сянка бавно напуска тъмните му очи. Обучението му напредваше добре, макар и да му беше невъзможно да овладее освобождаването на духа. Но във всички други отношения абатът беше доволен.

— Щастлив ли си, Декадо? — попита той сега.

Свещеникът се облегна назад и се обърна.

— Да, Ваше Преподобие.

— Не съжаляваш ли за нищо?

— Не.

— Имам новини за Дракона — каза абатът, наблюдавайки го внимателно. — Искаш ли да ги чуеш?

Свещеникът се замисли.

— Да, искам. Това грешно ли е?

— Не, Декадо, не е грешно. Те са били твои приятели.

Свещеникът не каза нищо повече, чакаше абата да заговори.

— Загинали са в ужасяваща битка със съчетаните на Ческа. Били са се смело, не са могли да се опълчат на мощта на зверовете.

Декадо кимна и се върна към работата си.

— Как се чувстваш?

— Много натъжен, Ваше Преподобие.

— Не всичките ти приятели са умрели. Тенака Хан и Ананаис са се върнали в Дренай и планират да убият Ческа — да прекратят ужасяващото му господство.

— Дано Източникът ги закриля — каза Декадо.

— Искаш ли да бъдеш с тях?

— Не, Ваше Преподобие.

Абатът кимна.

— Покажи ми градината си.

Свещеникът се изправи и двамата тръгнаха сред растенията. Накрая стигнаха до малката колиба, където живееше Декадо. Абатът я обиколи отвън.

— Удобно ли ти е тук?

— Да, Ваше Преподобие.

Абатът спря зад колибата, загледан в малкото храстче и единственото цвете, което растеше там.

— Какво е това?

— Мое е, Ваше Преподобие. Грешно ли съм постъпил?

— Как се сдоби с него?

— Намерих семе, което някой бе изхвърлил от горното ниво, и го засадих преди три години. Красиво растение е; обикновено разцъфтява много по-късно.

— Много време ли прекарваш с него?

— Когато мога, Ваше Преподобие. Помага ми да се отпусна.

— Ние имаме много рози на горните нива, Декадо. Но нито една с този цвят.

Розата беше бяла.

* * *

Два часа след съмване Ананаис се върна в лагера, водейки със себе си Валтая, Катерача и Белдер. Тенака ги гледаше как се приближават. Виждаше, че възрастният мъж е ветеран, който се движи предпазливо, с ръка на дръжката на меча. Жената бе висока, с добра фигура и ходеше близо до облечения в черно Ананаис. Тенака се ухили и поклати глава. Все така Златния, помисли си. Но младият мъж беше интересен. В него имаше нещо познато, ала той бе сигурен, че никога не са се срещали. Атлетичен и висок, с ясни очи и красиво лице, а в дългата му тъмна коса бе поставена черна метална диадема с опал в средата. Носеше зелено наметало и високи до прасеца ботуши. Туниката му беше от мека кожа. В ръка държеше къс меч. Тенака усети страха му.