Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 12

Тенака изтръгна ръка от хватката му и се изправи.

— Сега ти слушай — каза той. — Тук съм, за да убия Ческа. Не очаквам да надживея това дело, но нямам нито времето, нито желанието да поемам твоите отговорности. Искаш момичето да стигне до Соуса, нали? Тогава се възстанови. Използвай волята си.

Внезапно старецът се усмихна и напрежението и страхът изчезнаха от лицето му.

— Искаш да убиеш Ческа? — прошепна той. — Мога да ти дам нещо по-добро от това.

— По-добро? Какво би могло да бъде по-добро?

— Да го свалиш. Да унищожиш господството му.

— Убийството му ще постигне това.

— Да, наистина, но само за кратко, докато някой от генералите не му вземе властта в свои ръце. Мога да ти дам тайната, която ще унищожи империята му и ще освободи Дренай.

— Ако това ще е история за омагьосани мечове и мистични заклинания, не си губи времето. Чувал съм ги всичките.

— Не. Обещай ми да защитаваш Реня, докато стигне до Соуса.

— Ще помисля — каза Тенака.

Огънят отново умираше и той го подхрани с остатъците от подпалките, преди да излезе да потърси момичето. Тя седеше на масата в студената кухня.

— Не искам помощта ти — каза Реня, без да вдига поглед.

— Още не съм я предложил.

— Не ме е грижа, дори да ме отведат.

— Твърде млада си, за да не те е грижа — каза Тенака и коленичи пред нея. Повдигна брадичката ѝ. — Ще се погрижа да стигнеш жива и здрава в Соуса.

— Сигурен ли си, че може да ти плати достатъчно?

— Той твърди, че може.

— Не те харесвам особено, Тенака Хан.

— Добре дошла сред мнозинството! — отвърна той.

После я остави и се върна в стаята при стареца. Засмя се и отиде до прозореца. Отвори го широко и пусна зимния въздух.

Пред него гората се простираше към белия безкрай.

Зад него старецът беше мъртъв.

* * *

Реня влезе в стаята, чула смеха му. Ръката на Аулин се бе изхлузила от леглото и кокалестите му пръсти сочеха към дървения под. Очите му бяха затворени, а лицето — спокойно.

Тя отиде до него и докосна нежно бузата му.

— Край на бягството, Аулин. Край на страха. Нека Източникът те отведе у дома!

После покри лицето му с одеялото.

— Сега задължението ти към него приключи — каза Реня на смълчания Тенака.

— Още не — отвърна той и затвори прозореца. — Той ми каза, че знае начин да прекрати господството на Ческа. Знаеш ли какво е имал предвид?

— Не.

Тя му обърна гръб и взе наметалото си, изпитала внезапна празнота в сърцето си. После се спря и дрехата падна от ръцете ѝ, докато гледаше умиращия огън. Поклати глава. Реалността се оттегли. За какво ѝ оставаше да живее?

За нищо.

За какво оставаше да я е грижа?

За нищо.

Коленичи до огъня и се вгледа в него, без да мига, докато ужасна болка не изпълни празнотата отвътре. Животът на Аулин беше за нея устойчива нишка, изтъкана от доброта, нежност и загриженост. Той никога не бе проявявал умишлена жестокост или злоба; никога алчност. Ала животът му бе приключил в изоставена казарма — преследван като животно, предаден от приятелите си и изгубил своя бог.