Читать «Край воденицата» онлайн - страница 3

Свилен се засмя.

Милена се беше забравила.

Немощният глас на стареца пак завика:

— Милено!… Чедо!

— Е, ида де! — обади се високо Милена и настави: — Защо ме вика сега? Нека почака… Ех, Свилене!…Не знам дали ти още ме обичаш, но аз… Стоян е добър, добър като муха… Вярвай, да го бия, ще плаче като дете и нищо, нищо няма да ми каже… ама пак го мразя… може и затова да го мразя… Ти какъв си луд, лош, ама…

— Нямахме щастие да живеем заедно и това си е! — въздъхна Свилен.

— Ти си крив за това, ти, Свилене!

— Сиромашията е крива! Нали ги говорих… В чужда къща живея… Все ратай, все ратай, заробил съм се у хората. И ти щеше край мен да страдаш повече ог мен… Защо да ти почерня младините и да отровя живота ти… Мислих, мислих… много мислих и не се реших.

— Ако ме обичаше повече, щеше да се решиш.

— Ти пак тая си знаеш!… И по-напред така ме кореше.

Старецът пак завика:

— Милено!

И забуха суха кашлица зад върбите.

— Ида, ида!

— Постой — рече Свилен.

— Свилене, пусни ме, моля ти се, късно е…

— Не, постой!

И Свилен прескочи плета.

На небето спокойно си трептяха звезда до звезда. Мрачните високи сенки на върбите тихо си шушнеха нещо, воденицата непрестанно и глухо шумеше.

— Милено — извика пак старецът. — Милено, къде се дяна? — зачести ядосано той, но дълго никой не му се обади.

Пак по някое време медното клопатарче пак мерно задрънка из пътя към село. В тишината внезапно екна тиха мъжка песен и някак странно проехтя в нощта.

Де гиди млади години, колко се лесно минахте!

Информация за текста

Публикуван първоначално в Летописи, IV, кн. 7, май 1903, с. 145–147, под заглавие „Идилия под звездите. Разказ“ и подпис Елин Пелин. С новото заглавие и доста езикови и смислови поправки включен в Разкази, т. I, 1904, с 117–123, и почти без изменения в следващите издания на VI. Наново преработен за СI, с. 71–77.

Някои промени при включване в СI: „Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад и хоризонта губеше вече…“ става „…планини на запад. Там се губеше…“; „Воденичния шум стана самотен и някак си потаен“ — „Шумът на воденицата като че ли се засили“; „иззад оградата на малката воденична градинка“ — „от малката градинка зад воденицата“.

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906, „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5302]

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00

1

Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I и II, 1-о изд. 1938