Читать «Крадецът на сънища» онлайн - страница 3

Още докато наближавах, усетих странно присъствие някъде в крайните къщи. Някаква аура, едновременно красива и плашеща, упойваща, но и убиваща, весела и в същото време тъжна… Никога досега не бях попадал на такова излъчване. Беше повече от странно — беше… просто невъзможно, противоречиво, необмислено… каквото и да кажех, все щеше да е на място. Бавно приближих мисълта си към къщурката, прикрих мислите си, за да не бъда забелязан, и влязох вътре.

Селяните очевидно бяха прави — в тази къща живееше Крадец на сънища. В очите ми се набиха един куп малки, несъществени за обикновените хора, но твърде недвусмислени за един Маг подробности. Ето, в десния ъгъл на къщата спи черен като нощта котарак; в камината виси опушен котел, от чийто ръб все още виси коренче от млада мандрагора; перушинка на леглото подсказва, че съвсем скоро тук е кацал бухал; на закачалката виси наметало, тъмновиолетово, чак черно… Огледах се за книги и трактати по черна магия, но явно бяха скрити някъде дълбоко, под някоя невидима за човешкото око дъска на пода. Понечих да търся, но се отказах, понеже и без това вече знаех — въпросната новопристигнала е откраднала сънищата на селото. Оставих част от мисълта си зад огледалото, за да мога по-лесно след това да насоча магията си, и се наканих да тръгвам, но точно в този момент вратата се отвори и влезе тя.

Беше… беше просто невероятна. Погледът в очите й можеше да убива и да ласкае, устните й можеха да сипят нежности и проклятия, ръцете й бяха създадени за ласки, но не се и съмнявах, че при необходимост можеха да удушат и пещерен трол… А лицето й… Зад външната красота прозираше някаква толкова стаена мъка, че дори екзорсист не би могъл да я изкара на бял свят… Стори ми се, че вече съм виждал някъде подобно лице, но едва ли — със сигурност щях да си го спомням. Това бе Сфинксът, Химера и Горгона, сляти в една хомогенна и неделима сплав…

Замръзнах на място и спуснах още по-силно щита пред мислите си. Тя се огледа, сякаш долови нещо, усмихна се и затвори вратата. За миг се сепнах, че може да е доловила присъствието ми, но се успокоих, че сигурно просто е нащрек. Мислех да се омитам. Утре сутрин, когато Крадците на сънища по принцип са най-слаби, възнамерявах да насоча заклинанието си, което (поне така се надявах) щеше да отнеме силата й и да върне сънищата на хората.

Когато се прибрах и заех отново тялото си, както винаги умората и годините се върнаха с двойна сила. Ако имаше дори най-малка възможност, със сигурност щях да се откажа изобщо от това тяло. Магиите ми го поддържаха що-годе здраво и силно, но нищо не може да се сравни с безплътния полет на мисълта и душата… Реших да поспя, за да събера сили за утре сутрин.

В полунощ обаче сякаш някаква незнайна сила отвори клепачите ми. Разсъних се за няма и миг. Пипнешком напипах жезъла до себе си и, готов за светкавично заклинание, се изправих. С жест запалих свещта до възглавницата си и се огледах наоколо. Нямаше никой… но какъв бе този аромат на парфюм, който витаеше незримо из стаята?