Читать «Крадецът на сънища» онлайн - страница 2

Тълпата се размърмори. Някой се окашля многозначително, от пет-шест места долових изхъмквания…

— Какво значи това, в името на Мрака? — раздразних се аз и посочих с пръст шерифа: — Говори!

Нещастникът смени поне десетина цвята на лицето, преди да се осмели да заговори. Чак го съжалих.

— Има няколко причини да искаме услуга именно от теб, Арчи, вместо да викаме Маг от Запада. Първата е, че както всички знаем, навремето са ти отнели правото на магия точно заради занимания с неконвенционални видове магьосничество…

— Да, и ми го върнаха на следващата седмица, дракон те взел!

— Е, да, но… Втората причина е, че единствено ти си влизал в пряк двубой с Крадец на сънища и си излизал победител. Никой от живите днес Магове не може да се похвали със същото, дори силно уважаваният от нас Мерлин…

— Добре де, добре, стига с хвалбите! Подозирате ли някого?

— Едно момиче дойде преди месец и половина, Арчи… — обади се плахо кметът. — Тоест, малко преди тази лудост да започне. Не знаем дали е тя, но… нещо в погледа й, разбираш ли… има нещо нередно.

— Мда… Сигурно няма смисъл да се надявам, че е грозна?

— За жалост, не, Арчи… Всички знаем, че не обичаш жените…

— Я без обиди! — креснах аз, вече окончателно изнервен. — Сега и мъжелюбец ли ще ме изкарате? А да ви превърна в градинка с марули не искате ли?

— Ще ни помогнеш ли, Арчи…? — чу се отчаян женски глас от тълпата.

— От мен да мине… Какво да ви правя…

Успокоени, селяните започнаха да се разотиват. Единствено свещеникът се задържа малко.

— Ти пък какво искаш? — кисело го попитах аз.

— Искам да поговорим, синко… Откакто дойде в нашето село преди близо 800 години, си ни помагал много пъти. Всички помним… или сме чели в хрониките, разбира се… как прогони дракона, който ни тормозеше…

Усмихнах се мислено, понеже именно на крилете на този дракон бях дошъл навремето тук. Той ми бе приятел от времето, когато дори Мракът бе малко недоносче… Но както и да е — легендите не трябва да се зацапват с реалност…

— …и как върна плодородието в нашите земи… как изцери всички по време на Виолетовата Чума…

— Е, добре, сега на историк ли ще ми се правиш?

— Знам недоверието ти към свещениците, синко, но въпреки това искам да ти кажа, че за пръв път чувствам, че си в голяма опасност. Нека всички богове бдят над теб, понеже Крадците на сънища са изчадия на Ада…

— Ако наистина бяха такива, щяхме да намерим общ език, но за жалост не са. А сега върви, понеже имам работа… ако обичаш.

Прибрах се в кулата, залостих вратата, седнах пред камината и се замислих. Трябваше ли, дракон го взел, да се навирам между шамарите, за да спася шепа селяни, които ме познаваха от има-няма 800 години? Вярно, ако успеех да надвия Крадеца на сънища, щях да прибавя още малко блясък към ореола на славата си… но, честно казано, вече въобще не ме беше грижа за това, дали ще ме смятат за велик или за отрепка. Въпреки всичко обаче знаех, че ще се заема… заради себе си и заради професионалната си гордост, колкото и малко да бе останала.

Отпуснах се в креслото, прошепнах заклинанието за отделяне на душата от тялото и литнах към селото. Нямате ни най-малка представа какво облекчение е да летиш, необременен от тежестта на плътта, когато мисълта е сила, а чувството — могъщество, когато дори вятърът не смее да се надбягва с теб, понеже знае, че ще изгуби…