Читать «Крадецът на сънища» онлайн - страница 5

— Коя си ти? Не те познавам! Не те помня!!!

— Знам, Тери. Дали това ще опресни паметта ти?

От дълбините на мрачната стая изплува силуета на девойката, която бях видял днес. Изведнъж лицето й започна да се променя — очите станаха по-дълбоки, усмивката й някак живна, скулите й се очертаха по-плътно…

— Селена! Но как… Минаха осем века!

— Не съм казвала, че беше лесно, Тери. Магията ти бе прекалено силна… но аз пък бях прекалено амбицирана. Вярно, амбицията дойде по-късно — може би стотина години след като се разделихме. В първите мигове на свободата си дори не си спомнях как изглеждаш. Просто вървях по живота и пиех с пълни шепи от извора на младостта. Обиколих много земи, познах много мъже и изпитах наслади, каквито дотогава не знаех, че съществуват. Но мина време и усетих как дълбоко нещо в душата ми дълбае тъжно и упорито. Огледах се наоколо и видях, че е изтекла много вода, откакто се запознах с теб. Отначало дори не те познавах… не те бях виждала… не бях усещала мислите ти… после всичко се промени. И аз не знам защо побягнах, магьоснико. Но знам какво изпитах, когато открих липсата в душата си. Видях как хората около мен имат всичко — пари, знания, чувство за хумор, красиви тела, мозъци, които да можеш да командваш… но нямаха онова пламъче драконов огън, което играе в очите ти. Чак тогава осъзнах, че ми липсваш. Спомних си как ми бе обещал, че ще ме чакаш, ако ще и да се появя след хилядолетия. Започнах да се обучавам на истинска магия, за да успея да те открия. Не беше много трудно, особено когато човек знае какво го чака в края на пътя. Когато вече бях доста напреднала (а това се случи преди стотина години…), успях да стигна до „Зелената котка“, понеже бях сигурна, че ще те намеря там — обилно поливащ мъката си с алкохол, както винаги…

— Вече не пия…

— Мълчи и ме слушай!… Първото нещо, което забелязах още от вратата на „Котката“, бе некролога ти. Знаеш ли, че той стои там от мига, в който реши да погребеш стария Тери и да създадеш посредствения Арчи? Знаеш ли, че всеки ден Рей, Айвън и Никол слагат свежи цветя пред него? Знаеш ли колко им липсваш, магьоснико? А имаш ли дори бегла представа колко липсваше на мен?

Първите няколко дни бяха загубени в сълзи. След това обаче реших, че силна натура като теб не може да е мъртва. Затова тръгнах по света. Използвах всичките си знания, за да стана Крадец на сънища. Не го правех от злоба или корист — исках да те открия. Знаех, че в крайна сметка сънят ще те издаде — дали твоят, дали този на човек, бил близо до теб и докоснал се макар и малко до твоята аура, няма значение. Ти си човек на сънищата, Тери. Не знам как така никой досега не се е сетил да те обяви за Създател на сънища. Аз бях предопределена да стана Крадец на сънища още преди да се занимавам с магия, понеже и без това присъствах в сънищата на всички мъже. Но ти… ти си Създател на сънища. Помня как ми разказваше прекрасните си истории, как само с думи успяваше да ме убедиш, че животът е прекрасен… че аз съм прекрасна… че любовта може да е прекрасна. След като се разделяхме, винаги сънищата ми бяха цветни… а преди да те срещна, никога не бях сънувала нищо…